Антрактът не можа да накара Самуел да престане с шегите си:
— Запомни това — каза той на Дитрих, — че на този свят всяко хубаво нещо си има недостатъци. Ударът на Ото бе нещо хубаво, но докато той не го пропусна. Сега виждам моя уважаем противник съвсем обезкуражен.
— Така ли мислиш? — попита Дормаген раздразнен.
— О, ако мога да ти дам съвет, мой скъпи Ото — продължи Самуел, — то е да не говориш. Ти си амбициран в усилията си да вкараш в кожата ми острото желязо, и ако говориш, само ще ти бъде още по-трудно да дишаш.
Дормаген скочи и грабна шпагата си.
— Да почваме веднага! — каза той с такъв изблик на гняв, че свидетелите дадоха знак.
Юлиус си мислеше: „Единадесет часът е. Тя сигурно е в параклиса. Може би се моли за мен. Може би преди малко точно това ме спаси.“
Трябва да се признае, че знакът за започване, който го откъсна от нежното мечтание, го завари ободрен.
Дуелът започна отново.
Този път Дормаген вече не чуваше шегите на Самуел. Изцяло в плен на своята ярост, той атакуваше почти без да се защитава, като предпочиташе нападението пред отбраната. Но както става винаги, страстта му пречеше, гневът в душата му караше ръката му да трепери и той удряше по-скоро силно, отколкото точно.
Самуел забеляза объркването на противника си и правеше всичко, за да го засили. Този път той напълно бе променил тактиката си. Вместо да действува спокойно и непоколебимо, както при първия ход, той подскачаше, въртеше се, прехвърляше шпагата от ръка в ръка, като дразнеше и досаждаше на Дормаген, който бе заслепен от бързината му и слисан от измислиците му.
Дормаген започваше да губи присъствие на духа.
Изведнъж Самуел извика:
— Е, господа, кое око на Филип Македонски е било сляпо?
Той продължи така, изтощавайки със своята подвижност Ото Дормаген, който ставаше все по-неточен в движенията си.
— Мисля, че беше лявото. Филип, бащата на великия Александър, бил обсадил… не зная вече кой град. Един стрелец от града пуснал срещу него стрела, на която пишело: „За лявото око на Филип!“ И тя стигнала до предназначението си. Но защо, по дяволите, е избрал лявото око, а не дясното?
Ото отвърна с удар, отдолу нагоре.
Ала сметките му излязоха погрешни. Шпагата му срещна тази на Самуел и той почувства върха й на гърдите си.
— Разкриваш се — каза Самуел.
Ото скръцна със зъби. Очевидно Самуел го щадеше и си играеше с живота му, както котката си играе с мишката.
Борбата на другата двойка не бе по-малко оживена. Само че бе по-равностойна.
Все пак след една престорена отпуснатост Ритер нанесе толкова рязък и светкавичен удар, че Юлиус нямаше време да го спре.
А желязото го докосна в дясната страна.
Но каква случайност! Вместо да проникне, желязото се изви по един мек предмет и се плъзна по гърдите му, като едва докосна Юлиус.
При тази позиция на Юлиус не му оставаше нищо друго, освен да протегне шпагата си! Тя проникна три пръста в слабините на Ритер, който се присви и падна.
Това, което беше спасило живота на Юлиус, бе малката копринена торбичка, окачена на врата му, която съдържаше изсушения шипков цвят.
— А, свърши ли? — запита Самуел.
По тези думи присъствуващите разбраха, че и Самуел се готви вече да свършва. Дормаген се опита да му попречи и опита втори път удара, който вече веднъж не бе успял.
— Пак ли? — възкликна Самуел. — А, ти се повтаряш.
Той избегна шпагата със същото бързо отдръпване, но този път с прост и неочакван удар, като повдигна шпагата на Ото, върна своята, прободе Дормаген в лицето и след това го изтегли с ловко движение.
Острието бе проникнало пръст и половина в лявото око на Дормаген.
Дормаген нададе ужасен вик.
— Действително избрах лявото око — каза Самуел. — Ще ти пречи по-малко при лова.
Свидетелите се струпаха около ранените.
Десният дроб на Франц бе пронизан.
Въпреки това хирургът се надяваше да го спаси.
Хирургът дойде при Дормаген.
Самуел не го изчака да се произнесе.
— Няма опасност за живота му — каза той. — Исках само да го лиша от едното око. Отбележете, че вместо да му пробия черепа и да му повредя мозъка, което можех да направя, аз дръпнах желязото деликатно, като хирургически инструмент. Да си кажа право, това бе един вид операция.
И като се обърна към хирурга, добави:
— Той не е закусвал. Пусни му бързо кръв, ако не искаш да получи кръвоизлив в мозъка. С необходимите грижи до петнадесет дни ще се разхожда из улиците.
В момента, когато хирургът взе ланцет и се готвеше да изпълни съвета на Самуел, ненадейно влезе едно синигерче.