— Не — каза Юлиус, — правя го не защото не вярвам на нея, а защото нямам вяра в себе си. Искам да мина за обикновен студент без богатство, за да бъда сигурен, че обича мен, а не името ми.
— Да, да бъдеш обичан заради самия себе си! Чували сме това — каза Самуел. — Както и да е, и второ, слушай приятелското предложение, което ще ти направя. Ще се ожениш за Кристиане, така да бъде, но трябва и тя да е съгласна. Значи важно е да я накараш да те обикне. Така че при нужда обърни се към мен като към съветник или даже… защото може да се наложи, даже като химик.
— Стига! — извика ужасен Юлиус.
— Напразно се горещиш — спокойно отговори Самуел. — Ливлите, който е струвал не по-малко от теб, е постъпил по същия начин с Клариса.
Юлиус погледна Самуел втренчено.
— Виж какво, трябва да си напълно покварен, щом това благородно момиче ти вдъхва подобни чудовищни мисли. Трябва душата ти да е мъртва, та този слънчев лъч да изкарва от нея подобни влечуги! Тя, която е толкова доверчива, толкова чиста, толкова невинна! Да се възползваме от добрината и невинността й! Ах! Колко лесно бих могъл да я погубя. Твоите омайни билета и твоите магии няма да са необходими. Омагьосването ще бъде излишно: нейната душа стига.
След това допълни като че ли на себе си:
— Тя бе права да се съмнява в него и да предупреждава и мен.
— А, нима е казала подобно нещо? — понита Самуел, като трепна. — Значи ти е говорила против мен? Може би ме мрази? Внимавай, аз не съм се занимавал с нея: оставих ти я. Но ако тя ме мрази, видиш ли, мога да я обикна. Омразата е като преграда, сиреч предизвикателство, тя е пречка, а аз обичам пречките. Ако тя ме обича, не бих й обърнал внимание, но след като ме мрази, внимавай.
— И ти внимавай! — извика Юлиус. — Чувствувам, че заради нея няма приятелство, което да ме спре. Заради щастието на една жена, която ще обичам, знай, че за мен е без значение да умра.
— А аз заради нещастието на една жена, която ме мрази, знай, че ще ми бъде безразлично да те убия.
Разговорът, който отначало беше толкова весел, започваше да става мрачен. Но през цялото време те бяха в движение и скоро видяха жилището на пастора.
Кристиане и Лотарио, които чакаха Юлиус под липите, му махаха отдалеч.
О, безразсъдство на влюбените! Изведнъж Юлиус забрави за мрачния и заплашителен Самуел и пред него имаше само светлина, нежност и чистота.
XIX
ГОРСКАТА КАЛУГЕРКА
Юлиус пришпори коня си, озова се веднага пред оградата и погледна нежно и с признателност Кристиане.
— Благодаря! — каза й той.
— Грози ли ви опасност? — попита Кристиане.
— Вече не. Вашата молитва ни спаси. Господ не можеше да ни откаже закрилата си. Нашите молитви достигнаха до него чрез вас.
Той слезе от коня. На свой ред и Самуел пристигна и поздрави Кристиане, която го посрещна учтиво, но студено. Тя извика малкия прислужник и му нареди да отведе конете в конюшнята и да занесе куфарите в стаите.
След това влязоха в къщата.
Гретхен, онова диво момиче, беше там и се чувстваше малко неловко. Беше облечена с празничните си дрехи. Дължината на полата й пречеше да ходи, чорапите я стягаха, не можеше да ходи с обувки. Тя хвърли на Самуел враждебен поглед, а на Юлиус се усмихна тъжно.
— А господин Шрайбер? — попита Самуел.
— Баща ми ще дойде — отговори Кристиане. — Но на излизане от параклиса бе извикан настрани от… от едно момче от селото, което искаше да му каже нещо важно. Става въпрос за човек, който живо ни интересува.
Кристиане погледна усмихната Гретхен, чийто поглед говореше, че тя не разбира.
В този момент влезе пасторът, забързан, весел, и срещна гостите си като стари познати.
Чакаха само него, за да седнат на масата. Този втори обед бе по-оживен и по-сърдечен от първия. По стара немска традиция Гретхен също бе там.
Самуел, който сега вече гледаше със съвсем други очи на невинната Кристиане, искаше да се хареса и беше оживен и чаровен. Той разказа всички подробности за дуела, като се изключат, разбира се, причините и поводите за него. Не спомена нито за замъка Хайделберг, нито за прозореца на Лолоте. Но накара Кристиане да се засмее при сцената в синия салон и да трепери при сцената в планината Кайзерщул.
— Боже мой! — обърна се тя към Юлиус. — Ами ако въпреки всичко имахте този Дормаген за противник?
— О, щях да съм мъртъв, няма съмнение в това — отговори Юлиус, като се смееше.
— Какъв жесток и престъпен предразсъдък са тези дуели, на които си играят нашите студенти! — възкликна пасторът. — Не говоря само като свещеник, но и като човек. И мога да ви поздравя, господин Юлиус, че не сте по-находчив в тези смъртоносни срещи.