— Вие също ли ме взехте за магьосница, господине?
— Все пак не е естествено да сте толкова хубава.
Кристиане, която се бе усмихнала на думите на Самуел, се изчерви при думите на Юлиус. Смутен, че е казал прекалено много, Юлиус побърза да се обърне към детето:
— Лотарио, искаш ли да те заведем в университета? — попита той.
— Сестро, какво е университет? — попита Лотарио Кристиане.
— Това е, което би трябвало да ви научи на всичко, детето ми — живо отговори пасторът, който се връщаше.
Детето се обърна сериозно към Юлиус.
— Няма нужда да идвам с вас, след като за мен сестра ми е университет. Кристиане знае всичко, господине. Може да чете, да пише, знае френски и италиански, разбира и от музика. Никога няма да я оставя, никога през живота си.
— Уви! Вие сте по-щастлив от нас, мой малък господине — каза Самуел. — Защото за нас дойде време за тръгване.
— Как! — извика пасторът. — Защо не останете поне днес и не вечеряте с нас?
— Простете ни — продължи Самуел. — Но тази вечер непременно трябва да бъдем в Хайделберг.
— Хайде! Няма учебни занятия и проверки вечерта.
— Не, но има още по-сериозно задължение, което ни кара да бързаме. Юлиус знае добре това.
— Да се спогодим — каза пасторът. — Хайделберг е само на седем или осем мили от Ландек. Вие можете да оставите конете да си починат, да изчакате да отмине дневната горещина и да тръгнете в четири часа. Ще бъдете в града преди настъпването на нощта, отговарям за това.
— Невъзможно. Причината, която ни кара да бързаме, ни задължава да стигнем там по-рано, нали, Юлиус?
— Наистина ли? — промълви Кристиане, като хвърли на Юлиус очарователния поглед на сините си очи.
Юлиус, който до този момент мълчеше, не устоя на тази нежна настойчивост.
— Виж, Самуел — каза той, — да не разочароваме благоразположението на нашите домакини. Можем да тръгнем точно в четири часа.
Самуел погледна с лош поглед Юлиус и младото момиче.
— Това ли искаш? Така да бъде — каза той на Юлиус с лукава усмивка.
— Чудесно! — възкликна пасторът. — А ето сега програмата за деня: До три часа, господа, ще ви покажа моите колекции и градината. След това ще ви изпратим с децата до разклона за Некарщайнах. Имам един здрав и силен слуга, който ще заведе конете ви там. Вие ще видите! Пътят, който ви се е сторил толкова страшен през бурната нощ, е чудесен при слънчево време. И сигурно ще срещнем тази, която сте взели за магьосница. В действителност тя наистина донякъде е такава, но инак е едно невинно и свято дете.
— А, с удоволствие ще я видя и през деня. Да отидем при вашите растения, господине — каза Самуел, като ставаше.
И минавайки покрай Юлиус, той му пошепна на ухото:
— Аз ще занимая бащата и ще го заговоря за Турнефор и Линей. Виждаш ли колко съм ти предан?
И действително, той се зае с пастора, а Юлиус остана насаме за известно време с Кристиане и Лотарио.
Сега те се чувствуваха по-добре един с друг и се осмеляваха да се гледат и да си говорят.
Впечатлението, което сутринта Кристиане бе направила на Юлиус, се затвърждаваше все повече. Нямаше нищо по-свежо и живо от това мило лице, в което като в отворена книга се четеше непорочност и невинност. Погледът на Кристиане бе чист като изворна вода и говореше за едно мило и добро сърце. Красотата и добрината бяха нейна природа, прозрачна като този майски ден.
Присъствието на Лотарио благоприятствуваше едновременно за невинността и свободата на това мило общуване. Кристиане показа на Юлиус цветята си, пчелите си, домашните птици, музиката, книгите си, с други думи, целия си спокоен и естествен начин на живот. След това тя заговори за него.
— Как така — каза тя — вие, който изглеждате толкова тих и приятен, можете да имате такъв високомерен и саркастичен приятел?
Тя веднага бе забелязала, че Самуел се надсмиваше на добродушието на баща й, и той веднага й бе станал антипатичен.
Юлиус си спомни, че Маргарита на Гьоте казва нещо подобно за Мефистофел в прекрасната сцена в градината. Но той вече бе стигнал до извода, че Маргарита на Гьоте не може да се сравнява с Кристиане. Колкото повече говореха, толкова повече затвърждаваше мнението си, че невинността и чарът на девойката се допълваха от здрав разум и твърдост, което без съмнение се дължеше на тъжното детство без майка.
Детето вече се превръщаше в жена.
И двамата не можаха да прикрият чистосърдечната си изненада, когато пасторът и Самуел се върнаха и им казаха, че е три часът и е вече време за тръгване.
Пет часа са винаги като пет минути по часовника на първите любовни трепети.