— Не — отвърна Линдхолм. — Това е същността на нашата работа. Може и да не бъде толкова зле, Ръс. Тези чужденци биха ни научили на много неща за планетата, които така или иначе трябва да знаем. Имам искреното желание да сме приятели с тях, стига и те да го желаят.
— Едва ли е много възможно, Свен — каза Корби. — Сам знаеш отношението на Империята към чужденците. Те или трябва да се поставени там, където им е мястото, или да бъдат погребани. Друг избор не е възможен.
— Но това е нов свят — възрази Линдхолм. — И нещата биха могли да се различават от приетата досега практика.
Корби само подсвирна леко.
— Опитай се само да го споменеш на Изследователката.
— Страхувам се, че наистина не е толкова просто — произнесе тихо Меган Де Чанс. — Според направените снимки други градове няма. А този изглежда напълно изоставен.
— Почакай малко — спря я Корби. — Ти смяташ, че там няма никого?
— Съществува нещо — отвърна Меган Де Чанс. — Усещам присъствието му.
Двамата бойци от флота я изчакаха доста време да продължи, преди да схванат, че тя им беше казала всичко, което смяташе за нужно. Корби ритна с отвращение земята.
— Мистерии! Мразя проклетите мистерии, така да знаете!
— Съмнявам се, че ще съумеем да контролираме нещата.
Мъжете се оглеждаха зорко наоколо, когато Уйлямс ги наближи, усмихна им се и кимна на еспера.
— Съжалявам. Изглежда ви попречих. Аз не смятах, че…
— Не, добре, че дойдохте, докторе — каза Линдхолм. — Това засяга и вас. Изглежда, че има един изоставен чужд град, недалеч от това място, където сме паркирали.
— Прекрасно — отвърна Уйлямс. — Надявам се, че скоро ще започнем да го изследваме.
— Великолепно — измърмори Корби. — Още един гаден кандидат за герой…
Уйлямс не му обърна внимание и съсредоточи чара си върху Линдхолм и еспера.
— Какво успяхте да свършите в нашия нов дом, приятели?
— Малко — сякаш рапортува Линдхолм. — Запустяла страна. Видях впечатляващи гробища.
— Съгласен съм, че не е много привлекателно — изрече спокойно Уйлямс. — Но не бива да я отписваме с лека ръка. Сигурно ще открием скрити достойнства. Геологията не е силната ми страна, обаче ако съм прочел правилно знаците на тези почвени образци, компютрите ще ги намерят за твърде показателни.
Той потупа с длан чантата си. Едва сега Корби го изгледа със събуден интерес.
— Да не би да твърдите, че тук има нещо, заради което си заслужава да се копае? Злато? Скъпоценни камъни? Или нещо подобно?
— Горе-долу нещо такова — усмихна се Уйлямс. — Мисля, че ако проучим внимателно няколко образци, ще бъде от взаимна изгода за нас.
— Скъпоценностите са хубаво нещо — съгласи се Линдхолм. — Но те не могат да се ядат. За един продължителен период от време почвата за нас ще бъде интересна единствено с възможността си да приема нашите семена. Запасите на кораба ще свършат след няколко месеца, и то дори при пестеливо използване. После ще трябва сами да се оправяме. Вероятно тук някъде има растения и животни, които са подходящи за храна, ние обаче винаги ще имаме нужда от наши растения, за да получаваме необходимите ни витамини и микроелементи. Това е най-същественото нещо, докторе.
— Подготвяли са ме за това — изрече Корби.
— Мисля, че все някой от нас трябва да е подготвен — съгласи се Линдхолм.
— Не бих се безпокоил чак толкова за посевите — намеси се Уйлямс. — Вулканите наистина изглеждат драматично, но изхвърляната от тях лава спомага за плодородието на почвата. Пемзата е пълна с фосфати, варовик и поташ. Добавете необходимото количество нитрати и посевите биха покълнали за миг от земята.
— За съжаление сигурно ще има някакви усложнения — намеси се Меган Де Чанс. — Открихте ли някакви признаци на живот, докторе?
— Не — отговори той. — Това има ли значение?
— Не бих се изненадал — намръщи се Корби.
— Не му обръщайте внимание — подхвърли Линдхолм. — Той мисли, че те се крият от него. И аз, ако съм чужденец, веднага щом видя лицето на Корби, ще побързам да избягам далеч от него.
— Чудя се защо Капитанът още не се е присъединил към нас — подхвърли неочаквано Уйлямс. — Мисля, че той би трябвало да изгаря от нетърпение да се захване с новите си територии. Това военните типове обичат да правят най-много. Дали всъщност не ни се е паднал Капитан, който не обича да си цапа ръцете?
— Изглежда солиден — произнесе Линдхолм с неодобрение.