— Доколкото разбирам, доста се назландисва с излизането — прецени Корби. — А иначе колко е спокойно и тихо без него! На кого ли му трябва някакъв офицер да го командва с крясъци. Едно от хубавите неща в Наказателните ескадрили е: край на тъпите закони и разпореждания.
— Капитанът не е господар в Ескадрила — отсече Уйлямс. — Той само издава заповеди.
— Е, това е нещо различно — съгласи се Корби. — Мисля си, че повече няма да има нито официални поздрави, нито внезапни проверки, нито пък стоене на пост в дъжда, защото не си лъснал добре ботушите си, или пък да слугуваш цял ден над някоя измишльотина, изобретена с единствената цел да държи по-нисшите непрекъснато заети. До гуша ми е дошло от тези глупости. И освен това… само си представете, че реша да не се подчинявам на заповедите. Какво може да ми направи Хънтър? Тук няма никаква Гвардия или Военна полиция, които да го подкрепят. Само…
— Дълбоко се заблуждаваш — прекъсна го Изследователката.
Говорещите мигновено се обърнаха и видяха Кристъл и Хънтър, застанали точно до отворената врата на херметичната камера. Корби не можеше да откъсне поглед от двамата, които държаха ръцете си близо до деструкторите. Той стоеше тихо и се усмихваше измъчено.
— Тук Капитанът заповядва — каза Кристъл. — Ще правите, каквото ви нареди, или ще си имате работа с мен. Ние все още сме граждани на Империята с всички отговорности, които следват от това.
— О, разбира се — съгласи се Корби мигновено. — На вашите услуги, Изследовател.
— Предполагам, че някои от вас се интересуват от минерални находки — започна Хънтър. — Като скъпоценни камъни и други подобни неща. Ако бях на ваше място, щях винаги да си имам наум, че много малко колонисти са направили някога голям удар и са станали богаташи. Те обикновено са били твърде заети всеки божи час, само и само да оцелеят. Не, хора, по-вероятно е да бъдете убити при някоя глупава постъпка, защото вместо да съсредоточите мислите си върху работата си, сте се отдали на празни мечти по златни мини. Занапред ще трябва да се концентрираме само върху мисълта, как да съхраним себе си и цялата Ескадрила читави и невредими. Починахме си достатъчно. Мисля, че е време за малко оздравителни процедури. Чуждият град е само на петнадесетина километра оттук. Ще отидем да го разгледаме. Пеша! Пълно снаряжение и стандартна раница! Потегляме след тридесет минути.
— Пеша ли? — неволно възкликна Уйлямс. — Защо да не използваме катера? Има повече от достатъчно енергия в батериите.
— Така е — отвърна Хънтър. — И ще бъде така, докато някакво непредвидено обстоятелство не ни принуди да я използваме. Но сега съм сигурен, че не бива да я пилеем за една дребна разходчица. Освен това смятам, че е по-добре да използваме времето си да се доберем до града. Този свят е още непознат за нас. Ако ще правим грешки, нека да става, когато няма да е от особено значение. И си дръжте очите широко отворени, а главите — наведени. Това е разузнавателна мисия, а не бойна атака.
— Но какво ще кажете за катера? — попита Уйлямс. — Дали е мъдро да потеглим ей така и да го оставим без пазач? Всичко може да се случи, докато ни няма. И тогава приспособленията на борда…
— Доктор Уйлямс — изрече любезно Хънтър, — достатъчно. Аз съм Капитан. Не възнамерявам да ви обяснявам постъпките си. Не харесвам, когато заповедите ми се оспорват непрекъснато. Трябва да се научите да ми вярвате, докторе, и да ми се подчинявате безпрекословно. Не го ли сторите, ще ви оставя на Изследователя. Катерът ще бъде в пълна безопасност през време на нашето отсъствие. Нали така, Изследовател Кристъл?
— Да — отговори тя неопределено, докато запалваше цигара. Дръпна от нея, пусна няколко кълбета дим и след като се увери, че е минало достатъчно време, втренчи леден поглед в доктора. — Ще задействаме силовия екран, преди да потеглим, и компютрите ще бъдат в бойна готовност до завръщането ни. Това е всичко, корабът вероятно ще бъде в по-голяма безопасност от нас.
— Съвършено правилно — обади се Корби. — Но ако се изправим срещу чужденци, държа да ми се плати за риска.
— Ако бъдем точни в изразите си, не трябва да ги наричаме чужденци — вмъкна доктор Уйлямс. — Това е техен свят. Ако някой е чужденец тук, това сме ние.
— Грешите, докторе — засече го бързо Изследователката. — Чужденците са си чужденци, независимо къде се намират.
— И единственият добър чужденец е мъртвият чужденец — допълни Корби. — Нали така, Изследовател?