Хънтър изучаваше очертанията на гората с безпокойство. Изглеждаше съвсем близко, но разстоянието мамеше на фона на бликащата отгоре светлина. Бяха достигнали границите на гората преди около час, но едва сега тя започна да издава своите тайни. Хънтър се намръщи. Малкото, което можа да открие, бе наистина обезкуражаващо. Огромните дървета бяха скупчени плътно едно до друго и се извисяваха към небето. Широките стволове бяха стоманеночерни, чворести, чепати и вретеновидни, а листакът беше тъмен, млечножълт, като отделните листа имаха различна форма и големина, а повечето от изкривените и извити клони се свеждаха надолу към земята.
Почвата в непосредствена близост до гората бе напукана и натрошена и туфи заострена трева никнеха от цепнатините. Тя ставаше по-гъста и по-изобилна и когато накрая Ескадрилата се приближи до границите на гората, на места достигаше две стъпки височина. Хънтър заповяда да спрат за почивка, за да може Уйлямс да я разгледа отблизо. Докторът клекна и започна да проучва една туфа трева внимателно, без да я докосва. Дългите остриета бяха широки и плоски, бледовиолетови и осеяни със странни ръбове, почти като кости.
— Интересно — отбеляза Уйлямс, — тревата е пурпурна, а листата на дърветата — жълти. Обикновено растителността е еднаква на цвят, особено когато расте при едни и същи условия.
— Може би извличат хранителни вещества от различни източници? — предположи Хънтър.
— Може би — отвърна Уйлямс. — Аз ще взема няколко образци и ще ги въведа в компютрите по-късно.
Хънтър погледна към Изследователката, а тя сви рамене.
— Нямам възражения, Капитане. Ние всички сме имунизирани със стандартните инжекции.
— Добре. — съгласи се Хънтър. — Използвайте времето си, Докторе. Мисля, че всички ние се нуждаем от малко почивка.
— Разбира се — каза Уйлямс. Обърна се към Корби: — Откъсни ми шепа трева, млади човече, докато намеря торбичка за образците, за да ги прибера.
Корби коленичи до най-близката туфа трева. Сграбчи я в шепа, след което ахна и я пусна бързо.
— Какво има? — попита Кристъл.
Корби отвори ръката си и се втренчи в нея. Дълъг срез пресичаше цялата длан и пръстите му. Кръв струеше от ръката му и капеше върху жадната земя. Той бръкна с другата ръка в джоба си, извади мръсна носна кърпа и я натисна предпазливо към порязаното, след това се изправи и се взря в Уйлямс, по-ядосан, отколкото наранен.
— Краищата на тревата са остри като бръснач. Можех да си отрежа пръстите!
— Любопитно — възкликна Кристъл.
Корби я погледна. Тя не каза нищо повече, но погледът й говореше много.
— Добре — изрече бързо Хънтър. — Нека това бъде предупреждение за всекиго от нас. Отсега нататък пазете ръцете си и не се докосвайте до нищо, преди да сме се уверили, че е безопасно. А ти, Корби, използвай комплекта си за първа помощ. Този парцал, който държиш, е мръсен, а аз не искам раната ти да се инфектира.
Корби подсмръкна. Изглеждаше потиснат, но прие предложения от Линдхолм чист бинт и превърза внимателно порязаното. Линдхолм клекна и отряза няколко стръка трева със своята кама. Уйлямс ги плъзна в отделна торбичка и я мушна внимателно в раницата си. Хънтър провери дали всеки е готов, след което поведе хората си към очакващата ги гора. Той не беше чак толкова недоволен от инцидента. Раната не бе сериозна и това щеше да бъде урок, от който неговите хора имаха нужда. С изключение на Изследователката, те нямаха необходимия респект към новата среда. Ами ако инцидентът се бе оказал по-сериозен? Той не можеше да си позволи да загуби когото и да било.
Гората се простираше до хоризонта. Когато наближиха границите й, тя се оказа по-голяма, отколкото Хънтър бе очаквал, и изглеждаше няколко мили широка. Той активира ком-имплантата си и се включи към компютрите на катера. „По-точно пе и седем десети километра ширина“ — поправи го машината. Хънтър се намръщи и внезапно изключи имплантата. Не трябваше да я използва за дреболии. Щом енергийните кристали в тялото му се изчерпеха, цялата имплантирана свръхтехника щеше да бъде безполезна. По-добре е да запази енергията за времето, когато наистина ще е необходима. Изследователката спря внезапно зад него. Той се обърна и я погледна въпросително, докато останалите от групата се струпаха около тях. Кристъл имаше напрегнато изражение.