— Там има нещо, Капитане, но аз не мога да го уловя. Каквото и да представлява, то е будно, съзнателно и страдащо. Така ужасно и влудяващо е, че първоначално си помислих: сънува; все едно гледаш кошмари отстрани. Но болката, която го пронизва, е твърде реална.
— Бъди по-конкретна — помоли Хънтър. — За едно същество ли говориш? И то в гората ли се намира?
— Не знам. Възможно е. Не прилича на нищо, с което съм се сблъсквала досега. — Тя спря за миг, сетне погледна Хънтър с неспокойните си бледи очи. — Аз не мога да открия следа от друг живот в гората, Капитане. Няма нито животни, нито растения, нито дори насекоми. Нищо чудно това да е самата гора; изглежда представлява един-единствен организъм.
— Възможно ли е? — обърна се Хънтър към Изследователката.
Кристъл сви неопределено рамене.
— Теорията за колективното съзнание беше популярна преди години, но досега никой не е открил нещо подобно.
— Ако наистина се окаже колективно съзнание, дали може да бъде опасно? — обезпокои се Хънтър.
— Всичко чуждо е опасно, Капитане! — усмихна се Кристъл.
Това е покана аз да решавам, помисли Хънтър. Действай, заобикаляй, отстъпвай. Това са възможностите. Огледа се. Плътните редици от надвиснали дървета връщаха погреда му с ледено безразличие. Колебаеше се. Какво точно трябва да се направи? Биха могли да се върнат обратно, но нали досега не бяха се натъкнали на истинска опасност. От друга страна, есперката беше права, имаше някаква неизвестна форма на живот в гората. И тази тишина като в гроб… Тук те са на много по-сигурно място, отколкото в полето. Вероятно…
Капитан Хънтър се обръна към хората си.
— Изследовател, ние с вас ще водим групата. Де Чанс и Уйлямс ще вървят непосредствено след нас, но в никакъв случай не бива да се скупчваме. В случай на опасност викайте. Корби, Линдхолм, вие ще пазите тила на колоната. Пригответе пистолетите. При най-малко съмнение стреляйте и едва тогава питайте! Не искам — чувате ли добре? — нещо да се приближи по-близо от десет крачки. Напред, с Божията помощ!
Всички кимнаха. Уйлямс вдигна нерешително ръка.
— Кажете, Докторе. Какво има?
— Може ли да активираме силовите екрани, Капитане? За всеки случай.
— Напълно във вашия стил. Трябва да запомните едно нещо — при непрекъсната употреба енергийните кристали ще се изтощят само след няколко часа. Затова включване на екраните само когато ни потрябват! Ясно ли е?
Уйлямс пламна и кимна бързо. Хънтър хлътна в мрака, а останалите го последваха. Миризмата стана непоносима — влажен и парлив пушек се надигаше от разлагащите се листа. Почвата под краката им стана неравна, на места се издигаше в разкривени хълмчета, които се дооформяха от подаващите се над повърхността корени, на места спадаше. Тъмнината ги притискаше от всички страни към неясната пътека. Стъпките им отекваха силно и отчетливо в тишината, но дънерите на дърветата ги поглъщаха, преди шумът да е отлетял надалеч.
Корби стискаше деструктора толкова силно, че пръстите го заболяха. Гонеше го смъртен страх, но се стараеше да не го допуска до лицето си. Поне за това му беше останала гордост. Смяташе се, че той и Линдхолм са бойците на Ескадрилата, нейните защитници и пазители. Животът на останалите зависеше от тях. Той едва се сдържа да не се разсмее при тази мисъл, ала сега не му беше до смях. Онези се уповаваха на него, но той самият не. Беше време, когато пиенето му придаваше смелост, от няколко месеца обаче и това не беше достатъчно. Всекидневните проблеми и трудности нарастваха прекалено бързо, за да може да се бори с тях. Нещо отвъд привичното започваше да става подозрително и дори ужасяващо. Непрекъснато го гнетеше чувството, че мускулите го болят. Не спеше добре, а когато се унасяше, сънуваше кошмари.
След войната с Воина-Дух нещо вътре в него се пречупи и никога повече не се оправи. Ставаше му все по-трудно да крие този факт, но още имаше достатъчно гордост и нямаше да се откаже от нея. Тя беше единственото, което му беше останало. Освен това не биваше да се излага пред Линдхолм. Този мъж беше легенда на Арените; казваха, че в продължение на три години приемал всички предизвикателства и нито веднъж не е загубил двубой. Носеше се слух, че с голи ръце убил Вампир. Корби мислено се усмихна горчиво. Май затова стои така близо до него, като се надява да му прелее малко повече смелост.