— Колко време имаме, Свен?
— Достатъчно — отвърна Линдхолм. — Ако не се получат усложнения.
— Като например един еспер със счупен крак.
— Точно така. Мислиш правилно, Ръс.
Скоро стигнаха зейналата цепнатина, спряха на ръба и надникнаха долу. Де Чанс вдигна поглед към тях, лицето й бе свито и побеляло от болка, а когато заговори, гласът й бе напрегнат, но спокоен.
— Първо добрите новини. Мисля, че нямам нищо счупено. Лошата новина е, че левият ми крак е заклещен в тази пукнатина и не мога да го освободя. Още по-лошо е, че тук долу, вдясно от мен има открит гейзер.
— Спокойно — утешаваше я Линдхолм. — Ще те измъкнем. Имаме достатъчно време. Нали така, Ръс?
— Да — отговори Корби. — Няма проблеми. Дръж се, еспер, аз ще дойда там долу при теб!
Той тромаво и с мъка се покатери над ръба и се спусна внимателно в цепнатината. Тя бе дълбока осем или девет стъпки, а напуканата повърхност на земята долу бе суха, трошлива и шуплеста. Десният крак на еспера бе потънал почти до коляно в цепнатината. Корби слезе долу при нея и внимателно опипа пукнатината с ръце. Обувката й беше потънала дълбоко в една шупла и начупените чирепи я притискаха като клещи. Колкото повече я дърпаше, толкова по-здраво се заклещваше.
Корби тихо изруга. Явно бе, че нямаше да може да я освободи само със сила, но дявол да го вземе, ако се сещаше за нещо друго! Времето беше проблем. Каквото и да предприемеше, той трябваше да го направи бързо. Взря се в открития гейзер точно до есперката и се включи към компютрите на катера. Светещите цифри, появили се пред очите му, показваха точното време до изригването на гейзерите.
— Излез оттук — подкани го Де Чанс.
— Млъкни — сряза я Корби. — Мисля.
— Ти не можеш да останеш. — Де Чанс говореше спокойно. — Аз съм заклещена хваната в капан. Ако ме оставите, имате достатъчно време да се спасите от гейзерите. А ако останете, всички ще загинем.
— Тя е права, Ръс. Има смисъл в това, което казва — намеси се Линдхолм. — Нищо не можем да направим за нея. Освен да й помогнем да умре леко, вместо да се мъчи.
Корби погледна гневно нагоре. Линдхолм бе насочил деструктора си към Де Чанс. Корби измъкна своя пистолет.
— Ние във флота не постъпваме по този начин! Свен, хвърли ми бързо пистолета! Имам идея.
Линдхолм хвърли деструктора. Корби го хвана ловко с лявата си ръка и го натика в колана си. Капки пот се стичаха по лицето му, и то не само от горещината на открития гейзер.
— Много добре, Свен, а сега тръгвай. Ние ще те настигнем.
— Нямаш шанс — възрази Линдхолм. — Искам да видя какво възнамеряваш да правиш.
Корби му се захили, след което насочи своя деструктор в земната шупла на сантиметри от заклещения крак на еспера.
— Стой кротко, Де Чанс! Дори не дишай.
Той стреля в земята. Ярък енергиен лъч се заби дълбоко, изхвърляйки начупени чирепи във въздуха. Де Чанс дръпна малко крака си. Той помръдна, но остана заклещен. Корби подхвърли оръжието си на Линдхолм, извади втория пистолет и се прицели в земята от другата страна на хванатия в капан крак. Стреля отново и шуплата се повдигна и разпадна. Де Чанс успя да освободи крака си.
— Отлична стрелба, Корби. А сега, по дяволите, да се измитаме оттук!
— Добра идея.
Корби постави пистолета си в кобура и й помогна да се измъкне от цепнатината. Изкатери се след нея и тримата се затичаха през полето, където всеки момент щяха да изригнат гейзерите.
Де Чанс пазеше десния си крак, тичаше трудно. Напуканата земя боботеше под краката им. Няколко струйки пара се издигаха над отворите. Земята под краката на Линдхолм се срина внезапно, но той прескочи зейналата цепнатина и продължи да тича. Дробовете на Корби горяха при дишане, но той си налагаше да бяга по-бързо. Линдхолм и Де Чанс ситняха до него. Земята се люлееше и боботеше под краката им, а Корби почти усещаше набиращото сила налягане там долу.
Погледна назад през рамо. Бяха изминали по-голямата част от разстоянието. Скоростта на есперката намаля, защото дишането й се затрудни. Сигурно вече бяха извън полето.