— Вие сте експерт, Изследовател. Някакъв коментар?
— Само очевидното, Капитане. С изключение на някои екзотични изпълнения, повечето сгради са просто огромни каменни плочи. Съдейки по очукването и потъмняването на материала, смятам, че стърчат така от векове. Сложността и заплетеността на някои структури сочат високо ниво на цивилизацията. Въпросът е, защо жителите на града са запазили примитивните каменни сгради? От преклонение пред миналото? Заради паметта на прадедите си? Още е рано да се определи. Може би те са смятали произведенията от камък за изкуство.
— И още нещо интересно. Вървим повече от половин час, минахме голяма част от покрайнините на града, но все още не сме открили и най-малък знак, който да сочи, че това място е населено. Каквото и да е ставало тук, то вече е приключило преди много време. Може причината да е била война, може и някакъв вид екологична катастрофа. Може всички да са се самоубили, може да е нещо, за което ние нямаме име. Разбирането на една чужда култура изисква време, Капитане. Техните мозъци изглежда не са действали като нашите.
— Може би трябва да проникнем в някоя сграда — предложи Уйлямс неуверено. — Има толкова много неща, които вътрешността и подредбата им може да ни подскаже. Ако щастието ни се усмихне, може да се натъкнем на някакъв вид компютърни записи.
— Предпочитам да продължим обиколката — каза Кристъл спокойно. — Не сме видели достатъчно, за да сме уверени, че неистина е изоставен. Не ми харесва идеята да попаднем на засада, само защото не сме били достатъчно предпазливи и акуратни. Всъщност, Капитан Хънтър, вие трябва да решите!
Той спря насред улицата, а другите го наобиколиха. Най-близката сграда изглеждаше изваяна от един-единствен кристален блок, чиито ръбове изглеждаха остри като на бръснач, премрежен във вътрешността с пурпурни жилки, които обезпокоително приличаха на вени. Огромна врата, състояща се една лъщяща от блясък метална плоча, и никакви прозорци. Хънтър задъвка вътрешностите на бузите си. Би могло да има нещо вътре, притаено, което наблюдава и чака. Тази мисъл не му харесваше изобщо. Ако някой или нещо го наблюдава и следи, би искал да знае това. И все пак колкото повече гледаше кристалната структура, толкова по-зле се чувстваше. Внезапно осъзна, че няма никакво желание да доближи сградата. Беше твърде странна… твърде различна… Създаваше усещане за нещо лошо… Безумно…
Хънтър силно преглътна. Усети как познатата паника се появява — страхуваше се да вземе решение, защото то можеше да бъде неправилно. Той трябваше да се стегне, докато все още можеше.
— Добре. Ще влезем вътре. Кристъл, ти ще вървиш първа. Уйлямс, стой близо до мен и не докосвай нищо.
Изследователката кимна и се насочи към вратата. Уйлямс понечи да я последва, но Хънтър го отмести. Металната плоча, която служеше за врата би могла да представлява скрит капан, да е заредена с бомбички или нещо от този род. Кристъл стоеше на няколко крачки от нея и я изучаваше внимателно. Беше висока около четири метра и три широка. Не се виждаше нито дръжка, нито каквато и да е следа от механизми за заключване. Нямаше и каса — металът просто се долепваше плътно до кристала. Жената бутна леко преградата с крак, после още веднъж, но не последва нищо. Протегна ръка и докосна потъмнялата повърхност. Усети, че е гореща и веднага се дръпна, а после помириса върха на пръстите си. Миришеха на нещо, което не можа да определи. Добре, каза си, щом се двоумиш, действай направо.
Направи крачка назад, вдигна деструктора и натисна спусъка. Енергийният заряд изби и отпрати навътре вратата. Появи се дупка в кристала с остри ръбове. Изследователката тръгна бавно напред взирайки се в отвора, който прекрачи решително, следвана от Хънтър и Уйлямс.
Вътре имаше лека светлина, но това беше странен вид излъчване — кристалът сякаш пропускаше дневната светлина, но с мъглив и упойващ блясък. Металната врата лежеше просната по средата на помещението. Беше изкривена и натрошена, но въпреки това цялостна по някакъв необясним начин. Хънтър тихо подсвирна. В Империята нямаше такъв материал, който би могъл да издържи на насочения в упор лъч на деструктора.