— Това е едно мъртво място — каза Линдхолм. — Нищо не живее тук от векове.
— Може би това предпочитаме да си мислим, — отвърна Корби. — Тук се крие нещо, усещам го.
Линдхолм трепна.
— Надявам се да е така. Не би ми било приятно да мисля, че за нищо съм бил целия този път.
— Да не си полудял? В равнината бяхме заобиколени от стоножки-убийци, топящата се гора за малко не ни изяде, да не забравяме проклетите гейзери и накрая, през нощта, бяхме нападнати от нещо, чиито избухващи мини изобщо не ни смутиха. А ти предпочиташ да се срещнем с нещо, от което мисълта трепери. Да вървим, Свен. Мразя да мисля за някакви си софистични форми на живот на тази планета и да се чудя, как ли изглеждат те.
— Точно тук би могло да има нещо — Линдхолм се взря в една от вратите, край която минаваха. — Каквото и да живее тук, то трябва да е голямо. Някаква раса гиганти. Помисли си само…
— Предпочитам да не го правя.
— Внимание! — прокънтя в тишината гласът на Де Чанс и мъжете замръзнаха на място, инстинктивно вдигайки за стрелба деструкторите си.
— Какво има? — попита Корби.
— Не съм сигурна. Оставете ми да мисля. — Тя се опита да извади есперността си, но не успя. Очевидно обитаващата града чужда сила бе много по-могъща. — Мисля, че съзрях нещо да се движи в периферията на моето зрение. Надолу по този път.
Флотските проследиха посоката на жестта й, след което се спогледаха.
— Всичко може да е — изрече Корби.
— Най-вероятно няма нищо — отсече Линдхолм.
— Няма смисъл да рискуваме напразно.
— Както каза Капитанът, ние сме само разузнавателна бригада.
— Ако наистина тук има нещо, то не е изключено да ни примамва в някакъв капан.
— И така да е! Хайде, след него!
— Добре.
Те се захилиха един на друг и се понесоха надолу по улицата. Бяха му дали достатъчно време да избяга, стига да беше животно. От друга страна, ако то искаше да го последват, щеше все още да е там и да ги очаква. Меган Де Чанс бързаше заедно с тях, като с очи фиксираше мястото, където бе видяла движението. Озоваха се на кръстовище. Спряха и се огледаха. Не се виждаше никаква следа от живо същество, но далеч надолу от дясната страна една огромна метална врата бавно се затваряше. Хората тихо се приближиха до нея с готови деструктори в ръце.
Вратата беше здраво залостена и по безличния материал не се забелязваше никаква следа от държка и дори намек на ключалка. Корби стреля с деструктора си. Разнебитената врата падна навътре, но остана цяла. Линдхолм изтича напред и зае позиция, докато Корби презареждаше оръжието си, след което заедно влязоха вътре. По овалните панели закрепени на високия таван се разхождаха вариращи в оттенъците на червеното пламтящи петна. Нито едно от тях не беше достатъчно ярко. Стените бяха премрежени от блестящи метални нишки. Там където се кръстосваха изпъкваха като гроздове тъмни възли и се групираха в някаква непонятна структура. Масивни, тромави машини се подаваха от пода, стените и тавана, като нито една не приличаше на друга. По тях си играеха най-разнообразни светлини и режеха окото, ако то се спираше по-продължително на някоя. Мигането ставаше на произволни интервали и нищо не подсказваше как, защо и за какво работят тези съоръжения. Глух, по-скоро подразбиращ се отколкото усещаш се шум пронизваше въздуха и създаваше напрегнато статично усещане.
— Какво ли представлява това място? — запита се Линдхолм.
— Убий ме, ако зная — отвърна Корби, — но може би е важно, ако тези машини още си вършат работата, след като всичко друго е преустановено отдавна. Погледнете само, колко чисто е тук. Не се вижда нито едно петънце. Останалата част на града изглежда изоставена от векове, но в това помещение изглежда така, сякаш операторите на тези машини са излезли в почивка и след малко ще се върнат.
— Векове… — измърмори Линдхолм. — Дали не са сработили най-неочаквано при нашето влизане?
— Не знам, може би. Имам лошо предчувствие, Свен. Хайде да се махаме!
— Почакай малко, Рос — Линдхолм погледна към Де Чанс. — Какво мислите вие, Еспер? Може ли да ни кажете нещо за това място?
Еспер Де Чанс поклати глава.
— Моята есперност е почти безполезна сега. Тук всичко ми е чуждо. Моята мисъл може да се изгуби в този хоас. Аз съм само един еспер, а не Изследовател като Кристъл. Тя би трябвало да се сети, за какво може да служат тези машини. Извън моите познания са. Бихте ли успели да отделили една от тях и да определите кое създава това хълцане?