— Какво е твоето мнение, Изследовател — погледна той Кристъл.
— Оръжието вече се е презаредило — отвърна тя. — Ако всички ние стреляме едвовременно…
— Това ми звучи като последна възможност, отколкото като план за действие — каза Хънтър. — Искам нещо по-добро.
— Може би с ударните гранати? — предложи Уйлямс.
— Не са много точни. Това чудо може да се движи прекалено бързо. Друго предложение?
— Да отстъпим — каза Кристъл. — Изтегляме се от града. Повечето живи същества имат силно развито чувство за собствена територия. При голямо растояние между нас, може да изгуби интерес…
— В подобно предложение има прекалено много „ако“ и „може би“ — прецени Уйлямс. — По длъжност, вие сте експерт по чуждите форми на живот. Няма ли да ни кажете нещо по-определено.
— Звярът е огромен, разярен и опасен — заговори Кристъл. — Може да регенерира повредена и унищожена телесна тъкан. Нашите оръжия в случая са безполезни и то непременно ще ни убие, ако не започнем да действаме по-интелигентно. От друга страна, въпреки или поради могъществото си, съществото не изглежда много умно. Продължим ли да седим и да спорим тук, то ще ни спипа след някоя и друга минута.
Хънтър затвори очи и се опита да се концентрира. Трябва да има изход от това положение. Трябва!
— Ако ни следваше по петите, щеше вече да е тук — каза той. — има нещо го спира?
Кристъл трепна изненадана.
— Не мога нищо да кажа, Капитане. Нямам достатъчно сведения. Обикновено новите видове, като този, ги изучавем в продължение на месеци от разстояние, преди да помисля, че мога да ги доближа.
Изследователката млъкна, защото Уйлямс внезапно се изправи.
— Звярът влезе в сградата — каза той спокойно. — Чувам стъпките му.
Хънтър спря да диша и се вслуша, но не долови нищо. Погледна Кристъл, която на свой ред вдигна рамене. Той прехапа устни. Май пак някоя от скритите добавки на Доктора. А Уйлямс разтревожено се размърда.
— Не бива да стоим така в тъмното, Капитане. Трябва да направим нещо!
— По-тихо — заповяда Кристъл. — Не знам как сте със слуха, но няма никакъв смисъл от сляпото бягство.
— Няма смисъл и да стоим на едно място и да чакаме чудовището да ни хване. Капитане, трябва да излезем оттук.
Внезапно ги заля смрад на гнило месо. В стаята стана напълно тъмно. Вратата бе запълнена от изправеното чуждо същество. Оглушителен рев изпълни малкото пространство.
— Приготви деструкторите — ревна Хънтър и тримата мигновено скочиха на крака. — Целете се в главата!
Залпът обезглави чудовището. Но сега то въобще не падна. Задържа се право на задните си крака и се нахвърли на хората. Те се втурнаха да бягат, прибирайки пистолетите в кобурите и активирайки силовите екрани. Кристъл извади своя клеймор и започна да сече гърчещите се пипала, когато те се приближаваха до лицето й. Острието разсичаше гнилата плът, но раните почти мигновено зарастваха. Нова глава изникна от шията и запуши кървавия фантан. Жълти очи засвяткаха в мрака.
Хънтър завъртя сабята си в всички сили и острието проникна с лекота в мърдащата бяла плът, но щом го извади, нямаше и следа от рана. Чуждото същество се опита да го сграбчи с ноктестата си ръка, но екранировката го спря. Силата на удара го накара да се залюлее.
Кристъл завика на звяра, привлече вниманието му и когато то се насочи към нея, тя вряза в неговата ръка края на своя екран. Лъчистото енергийно поле направо отряза китката с дългите и остри нокти. Тя падна на земята, но пръстите продължиха да се свиват и отпускат. Шурна бледа кръв. Болката накара чужденецът да изпищи и яростно да замахне. Изследователката отскочи настрани. Ударът леко я закачи и захвърли към стената. Хънтър успя да я сграбчи преди колената й да се подгънат, но тя си пое дълбоко въздух и го отблъсна.
— Има още една врата в дъното на тази стая — извика Кристъл. — Взимай Уйлямс със себе си и изчезвайте. Аз ще задържа чудовището, докато вземете нужната преднина. Ще се присъединя към вас веднага щом мога.
Уйлямс се обърна и побягна, а Хънтър го следваше по петите. Кристъл беше Изследовател и най-добре знаеше, какво да прави.
Чудовището натика насила масивното си туловище през вратата, при което стената започна да се пропуква и руши. Кристъл се нахвърли на него и засече с клеймора и силовия екран гадната плът. Устата й се разтегна в тънка отвратителна гримаса, в очите й засвятка желание за убийство. Ревът отдавна бе станал непоносим. Но звярът не мърдаше от мястото си, беше като приковано от бясната атака. Наистина неговите рани зарастваха една след друга и въпреки убийствената си ярост Кристъл знаеше, че не е в състояние да го нарани сериозно. Изведнъж се изхили право в лицето му, обърна се и побягна. То се заклатушка след нея, но жената успя да пресече бързо помещението и да се шмугне в съседното, преди звярът да е набрал скорост.