— Аз ще разбера — отвърна Де Чанс. — Устройството свети много ярко в моя мозък.
Корби погледна към Линдхолм, който сви рамене. Корби с възмущение поклати глава.
— Бих искал да знам дали вече приключих с необходимостта аз да вземам всички решения в тази група.
— Но пък го правиш толкова добре, Ръс! — произнесе Линдхолм тържествено. — Не са ли ти казвали, че от теб става превъзходен офицер?
— Знаеш ли, Свен, човек може да бъде заменен.
— От какво?
— Практически от всичко.
Дълъг изкривен крак, обрасъл с тръни, се спускаше опипом от дупката. Хората бързо се отдръпнаха от обсега му.
— И така — заключи Корби, — стига толкова. Да тръгваме. Свен, ти носиш светлината, така че ще водиш. Аз ще те следвам. И стига сме киснали тук. Ужас ме обхваща, като си помисля, че някой може да ни хване натясно тук.
Той отряза проврелия се крак със сабята си. Отсеченото парче падна и сега потръпваше на пода на тунела. Линдхолм забърза надолу, а Корби и Де Чанс го последваха. Корби понечи да хване есперката за ръка, за да я поведе, но веднага отскубна обратно ръката си. Кожата й бе влажна и лепкава и някак… отпусната, като че бе загубила голяма част от теглото си в бързината. Опита се да я заговори. Де Чанс започна да му разказва какво бе научила от сферите със записите. Той загуби ума и дума, слушайки я. Заплетената и объркана история за разбитите мечти и вилнеещата лудост звучеше като най-лошото нещо, разказвано в толкова тъмно и неясно място. Когато тя свърши разказа си, Корби и Линдхолм се вгледаха с безпокойство в тъмнината отвъд полевия фенер.
Тунелът започна забележимо да се спуска надолу и подът бе покрит с вода, която ставаше все по-дълбока. Когато Де Чанс привърши своя разказ, водата достигаше глезените им. Тя бе тъмна и пенлива и в нея плуваха разни гадини, които Корби предпочиташе да не гледа отблизо. Есперката и флотските газеха известно време мълчаливо. Шляпането на ботушите им във водата звучеше неестествено силно в тишината.
— Вие мислите, че великото Устройство е разположено някъде в Медната кула? — попита Корби накрая.
— Мисля, че самата кула е Устройството — отвърна Де Чанс. — Една-единствена гигантска машина, функционираща Бог знае от колко столетия.
— И какво ще правим, когато стигнем там? — поинтересува се Корби. — Ще го взривим ли?
— Не знам. Може би. — Де Чанс потърка челото си, като че я мъчеше главоболие. — Не мисля, че ще бъде толкова просто. Устройството може да се отбранява срещу атаките, ако се наложи. — Тя млъкна внезапно и се закова на място. Мъжете също спряха. Де Чанс се взря в тъмнината пред себе си. — Има нещо там, нещо… странно. То ни очаква.
Корби и Линдхолм насочиха пистолетите си в тъмнината. Стояха така и чакаха. Силовите им екрани бръмнаха отчетливо в тишината. Корби напрегна слух, но не чу никакъв шум от стъпки. Мръсната вода беше спокойна и необезпокоявана.
— Къде се намира то? — шепнешком попита той Де Чанс.
Тя се намръщи.
— То чака. Точно отвъд светлината. Чувсвам го някак… странно, безкрайно.
— Може би трябва да се върнем обратно? — предхвърли Корби.
— Не — настоя Де Чанс. — Трябва да се доберем до Медната кула. Тя е единствената ни надежда. Освен това съществото само ще ни следва.
— Страхотно — възкликна Корби. — Става все по-добре.
— Може да му метнем една граната — предложи Линдхолм.
Корби го погледна.
— В едно ограничено място като това тук? Да не си луд? Ударната вълна ще ни направи на кайма.
— Съжалявам — намръщи се Линдхолм. — Не помислих.
— По-добре е да побързаме — каза Де Чанс. — То се движи срещу нас.
Линдхолм и Корби насочиха пистолетите си в тъмнината. Де Чанс също извади своя, но ръката й се колебаеше да се прицели. Тя активира силовия си екран и се втренчи внимателно в него. Слаба, мъждукаща светлина се появи в дълбочината на тунела, като настойчиво нарастваше, наближавайки групата. Корби едва се въздържа да не изругае, когато формата на съществото се очерта на фона на неговата собствена тайнствена светлина. За форма бе трудно да се говори, то просто нямаше такава, а само пенлива маса от очи и мехури, които изпълваха тунела от стена до стена като вълна от струяща пяна. Огромни хапливи уста се появяваха и изчезваха при устрема на съществото напред. Линдхолм спря. Взривът мина направо през бълбукащата маса. Няколко мехура се пукнаха, но лъчът нямаше никакъв друг ефект. Корби пристъпи напред и вряза сабята си в масата. Острието се плъзна в пяната, без да спре някъде.