— После? — запита председателят.
— После! Какво после? — Дигнах пушката, та… на място.
— После?
— После, го повлечем с жената, та край село. Там го заровихме в сламата, божем да скрием, пък то…
Адвокатът слушаше как неговият клиент чистосърдечно разправя работата и трепереше от яд. Той търсеше с очите си погледа на Митре, за да го порази, но Митре сякаш бе забравил своя защитник и гледаше само председателя.
— А колко, според тебе, чинеше конят? — запита го председателя.
— Па знам ли колко чинеше. Добър кон беше — отговори Митре.
Адвокатът шибна сърдито книгите на стола и стана нервно.
Съдът се оттегли на съвещание. Защитникът извлече Митре в коридора и треперещ от яд, викна му отчаяно:
— Животно! Като не знаеш да лъжеш, защо хващаш адвокат?
И сърдито слезе по стълбите.