Хюит отново си сложи очилата.
— Очаквам от вас подробен доклад със снимки до края на деня — каза той.
— Можете да очаквате каквото си искате. Малко ме засяга.
Агентът остана още няколко секунди, после тръгна към изхода.
— Нещастник — промърмори Макафи, докато гледаше как Хюит излиза от сервиза.
— Може би и той си върши работата — обади се Стоун.
— Може би — отвърна Санчес. — Но не искам да залагам на това. Ние също имаме да вършим работа. Какво имаме да гледаме?
— Не искаш ли първо да хвърлиш едно око на Бегс? — попита той.
— Трябва ли?
Макафи реагира с неопределен жест, нещо средно между кимане и свиване на рамене.
— Той е в по-добра форма от Вини. — Полицаят посочи към ъгъла зад етажерката с инструменти. Санчес тръгна натам и Стоун я последва.
Джон Смит беше известен повече като Джони Бегс. Прякорът му идваше от ранната му кариера на посредник за даване на подкупи на местните политически босове. Цели торби с пари. Оттам и „Бегс“ — „торби“. Тялото му беше смачкано в ъгъла на гаража, натъпкано зад един шкаф с инструменти. Приживе Бегс беше силен и страховит човек, висок над метър и деветдесет, със сърдито лице и без капка милост към враговете си. Мъртъв той изглеждаше тих и спокоен, свил се на кълбо, отпуснал глава на лявата си длан. Само дето ъгълът, под който беше извита дясната му ръка, с необичайно обърната нагоре длан — издаваше, че този човек едва ли просто си почива. При по-сериозен оглед се виждаха и две дупки в челото му. А когато прекрачи трупа, Санчес видя и мухи, които летяха над тъмна локва кръв под черната му коса.
— Не е останало много от тилната кост на черепа му — коментира сержантът. — Изглежда са използвали специални куршуми. Доста нещо е изхвръкнало от задната част на главата му.
— Мизерна работа — отбеляза намръщено Стоун.
— Но ефективна — отвърна Санчес. — Някакви други увреждания по тялото?
Макафи поклати глава.
— Само главата. Докторът каза, че ще може да го потвърди, като извърши аутопсията.
— Нещо друго? Порезни рани, контузии?
— Само ръката. Изглежда е била извадена от раменната става. Може да е станало и при падането, когато са го гръмнали.
Санчес се наведе над трупа на Смит и остана така минута-две, запомняйки и най-малката подробност от местопрестъплението. Като се изключеха тялото и добре очертаната кървава локва под главата, мястото беше чисто и подредено. Инструментите бяха наредени в шкафа. Тя издърпа якето на убития и го опипа. В джобовете нямаше нищо. Имаше раменен кобур с пистолет.
— Добре — накрая каза Санчес. — Да видим Мърфи.
Макафи кимна.
— Главната атракция. Ако някой от двама ви има слаб стомах…
— Просто ни покажи трупа, сержант — прекъсна го Санчес.
Той замълча и ги поведе към бокса на механиците в най-задната част на сградата. Боксът не се виждаше от централното ремонтно помещение. Завиха зад ъгъла и Санчес чу как Стоун си пое дълбоко дъх.
Тялото на Мърфи беше там. Или поне това, което беше останало от него. Трудно беше да се каже със сигурност заради многобройните увреждания. Приличаше повече на стокилограмов къс говеждо месо в разкъсани дрехи, отколкото на онова, което тя преди помнеше като Вини Мърфи. Нямаше и място по тялото му, което да не беше подложено на насилие.
— Свети боже! — Подсвирна тихо той.
— Няма нищо свято в това — каза Санчес. — Обаче е впечатляващо произведение. — Тя бавно се доближи до тялото, внимаваше да не размести нищо на местопрестъплението. — Фотографираха ли го? — попита.
— Да, вече свършиха — отвърна сержантът. — Цялата тази страхотна сцена беше запечатана на кадър за поколенията.
— А сцената на престъплението?
— Свършиха всичко необходимо, за да може след това трупът да се изнесе. Отпечатъци, проби, отливки — всичко. Отново ще направят, когато изнесем тялото. Но според тях мястото е доста чисто. — Макафи й подхвърли кутия с латексови ръкавици. — Той е изцяло ваш сега.
Тя извади ръкавици и подаде кутията на Стоун, който стори същото. Двамата си нахлузиха ръкавиците и пристъпиха към трупа.
— Господи! — възкликна Стоун, когато погледна мястото, което преди е било лицето на Винс Мърфи. — С какво ли са го направили?