Выбрать главу

Санчес премълча.

— Не съм сигурен — обади се Макафи. — Може да са били вериги. Имаше няколко окачени в ъгъла и изглеждаше, че по тях има кръв. Криминалистите ги прибраха и много скоро ще разберем дали е така. Лекарят пък ще може да ни каже по абразията на кожата и плътта дали е от вериги.

Стоун бавно обиколи около трупа. Санчес го проследи с поглед. Беше ядосана, че я разсейва, но не каза нищо. В края на краищата той беше неин партньор, поне засега, и нямаше как да си спести присъствието му. Докато стоеше настрана и не й се пречкаше в краката, тя щеше да го изтърпи.

— По дяволите, те дори са одрали кожата на петите му — отбеляза той.

— Да — потвърди Макафи и с нокът изчисти парче храна, попаднало между зъбите му. После посочи към една кука на хидравличен кран, с която се вадеха и слагаха двигателите в колите. — Изглежда, през повечето време е бил завързан и окачен на това. По куката откриха парчета плат от ризата му.

— Но защо? — чудеше се Стоун.

— Това е въпросът за един милион долара — отговори Макафи. — Предполагам, че е ядосал някоя от мутрите от Севера или може би салвадорските банди от източната част. Кой знае, може дори да е бил някой от неговите.

— Докторът каза ли нещо за степента на уврежданията? — попита Санчес.

— Само че е абсолютно убеден, че причина за смъртта са изстрелите в главата. А външните увреждания са второстепенни. Може да има няколко счупени кости. Не може да каже какви са вътрешните увреждания, докато не го отвори. Единственото друго нещо, което се набива на очи, са китките му.

— Китките ли? — повтори Стоун.

— Вижте сами — каза Макафи.

Тялото беше обърнато на една страна, като двете китки бяха отдолу.

— Помогни ми да го обърна — каза Санчес на Стоун.

Двамата се наведоха. Тя здраво хвана рамото, а той вдигна краката. Трупът се беше вкочанил и затова лесно се обърна. Ръцете му изскочиха нагоре, щом бяха освободени от тежестта на торса.

Санчес се намръщи. Кожата на дланите беше призрачнобяла, а по средата им имаше по една тъмна дупка. Тя забеляза, че дланите са пробити.

— Докторът откри следи от завързване по китките — каза Макафи. — Явно са завързали ръцете му и са го простреляли през дланите.

— Защо? — попита Стоун.

— Кой го знае. Може да е само заради удоволствието.

— Падре Пио — тихо промълви Санчес.

— Падре Пио? — повтори партньорът й.

— Падре Пио — каза отново тя.

Стоун се обърна към Макафи:

— Знаеш ли какво означава „Падре Пио“?

Той поклати глава.

— Съжалявам, не съм мексиканец.

Стоун отново се обърна към Санчес:

— Какво означава „Падре Пио“?

— Означава, че трябва да внимаваш повече. — Тя се премести от другата страна на тялото. — Посланието?

Сержантът посочи отляво на главата:

— Там горе е. Никой не знае какво е. Не е свързано с бандите, поне това знаем. Никой не е виждал досега подобно нещо.

Тя се наведе отново. Беше там, макар и избледняло, след като кръвта беше засъхнала.

— „Бурята“. — Погледна към Стоун. — Ти си местният, знаеш ли какво означава?

Той поклати глава.

— Не ми говори нищо.

— Някой да има такъв прякор?

— Не съм чувал.

— Супер.

— Може да е само някой психопат, пристрастен към зрелищната драма.

Тя се изправи.

— Може. Определено е психопат. Но не мисля, че има нещо общо с драмата.

— Тогава какво е?

Тя свали ръкавиците и ги метна към Макафи.

— Ето това очаквам от теб да разбереш.

Трета глава

Стоун изкара колата към главното шосе. — Накъде да карам, шефе? — попита.

— Обратно в участъка — отвърна Санчес.

— Защо?

— Трябва да проверя нещо на компютъра. — Тя погледна през стъклото, докато минаваха покрай Конгресния център в Южен Бостън. Огромната му футуристична фасада се разпростря пред тях подобно на някакъв космически кораб от научнофантастичен филм.

— Да, идеята е добра. И аз също искам да потърся една информация. Може би говорим за едно и също нещо.

Тя се обърна и го изгледа.

— Съмнявам се — отвърна.

— Може и да не е. Е, има само един начин да разберем дали е така, нали? — Той подкара по шосето и колкото по-дълго мълчеше Санчес, толкова повече се засилваше чувството на неудовлетвореност у него. — Няма ли да обсъдим онова, което видяхме в сервиза? В края на краищата нали сме партньори и колеги?