— Казах, че съжалявам.
— Чух те.
— Тогава какъв е проблемът?
— Проблемът е, че закъсня. Идваме на тази игра откакто ти основа кантората. Станало е традиция.
— Основах кантората едва преди няколко години — възрази Фин.
— Още по-лошо. Новите традиции са доста крехки.
— Стига си нареждал, гледай играта — сряза го Лиса. Тя беше дребна, но красива жена, с остър език, на трийсет и пет години, с гъста черна коса и волева брадичка. Беше работила като асистентка при Фин, докато следваше право вечерно, и след като се дипломира и успешно издържа изпита за правоспособност преди една година, стана пълноправен юрист. Беше с панталон и кашмирен пуловер, който сигурно струваше повече от месечната й заплата при Фин. Но тя произхождаше от заможно семейство. Лиса и Козловски ходеха вече повече от година. Фин не можеше да си представи по-странна двойка. Физическото привличане и чепатите им характери бяха единствените неща, които ги сближаваха. Очевидно и това беше достатъчно.
— Ти си тази, която не спря да ми нареждаш за него цял час — отговори Козловски. — Не се прави на невинна.
— Никога не се правя на невинна.
Той изсумтя.
— Вярно е, права си. — После попита Фин: — Все пак къде беше?
— На Нашуа Стрийт.
— Нов клиент ли?
— Може би. Стар познат. Трябва да обсъдим с теб дали ще ми стане клиент.
— Познавам ли го?
— Спомняш ли си Девън Мали?
— От Южен Бостън ли? Крадецът?
— Същият. Какво знаеш за него?
Козловски поклати глава.
— Не много. Известно време имаше сериозна репутация, но после залезе. Беше дребен играч.
Пред тях мина продавач на бира. Лиса изсвири с пръсти. Беше достатъчно силно да стресне младия продавач, който едва не изпусна таблата.
— Хей, дай три насам! — провикна се тя.
Фин вдигна ръка към ухото си и направи гримаса.
— Трябваше ли да го правиш?
— Боже, много си ми нежен. — Тя взе чантата си и извади оттам двайсетачка.
— Сигурна ли си, че не искаш аз да ги платя? — попита Фин. — В момента провеждаме служебно съвещание.
— Дръж си портфейла, шефе. Имам повече пари от теб.
— Не е лъжа, но все пак…
Тя го изгледа с досада.
— Наистина ли искаш да платиш?
— Не съвсем.
— Добре. Тогава млъкни.
Фин се усмихна на Козловски, който само сви рамене.
— Та за какво са спипали Девън? — попита бившето ченге.
— За обир — отвърна Фин.
— Той с това се занимава. Може ли по-конкретно?
— Не. — Фин отпи от бирата. — Обирал е магазин за дрехи — добави след секунда.
— Подозиран е, че е обирал магазин за дрехи — поправи го Лиса.
— Умно момиче. Подозиран е.
— Колко сериозни са подозренията? — попита Козловски.
Фин сви рамене.
— Полицаите са го спипали посред нощ в магазина, докато е държал купчина женско бельо.
Детективът поклати глава.
— Трудно ще му е да се отърве от обвинението.
— Стоката е била скъпа — добави адвокатът.
— Надявам се да е така. — Козловски отхапа голяма хапка от братвурста, който държеше върху картон в скута си. Едри парчета зеле и горчица паднаха от сандвича и изцапаха ризата му отпред, Фин си каза, че приятелят му има напредък. — Та значи разполагаме ли с някакви конкретни факти, с които да работим, или просто ще пледираме, че е невинен?
— Още не знам. Запознат съм само с неговата версия. Не знам докъде са стигнали ченгетата с разследването. Може да измислим нещо. Девън си мисли, че ако излезе, ще може да подразбере нещо и да го даде на прокурора. Може да получи пробация. — Той се замисли за секунда-две. — Но може би няма да стане.
— Звучи ми като доста прецакан случай — каза Козловски. — Защо ни е да се заемаме?
Фин въздъхна.
— Познавам го още от миналото ми, когато и аз бях заплетен в тези неща. Жал ми е за него. Как да му откажа?
— Лесно. Слагаш езика на горното небце, издишаш и казваш „Не-е-е“. Виждаш ли? — Фин не се усмихна на шегата и лицето на ексченгето бързо помръкна. — Не си се съгласил, нали?
— Не, казах му, че може би ще се наема. Но мисля да го сторя.
— Нали щяхме първо да го обсъдим тримата?
— Ето, обсъждам го. Както казах, жал ми е за човека. Искам да му помогна.