— На колко години е? — попита Лиса.
— Някъде на възраст между моята и тази на Коз.
— Толкова стар?
— Много благодаря — засегна се Козловски.
— Не исках да те обидя — каза Лиса. — Просто си мислех, че да си на тези години и да си престъпник сигурно е доста кофти.
— Всичко е кофти, когато си на тези години — отвърна Козловски.
— Не е същото — продължи тя. — Ако вие оплескате нещо, поне няма да ви тикнат в затвора.
— Така е. Ако оплескаме нещо, друг отива в затвора — съгласи се Фин. — Освен това не е ясно дали той е оплескал нещата. Било е уговорено предварително да обере магазина и по всичко личи, че някой го е издал на ченгетата. Може би някой е искал да го приберат на топло.
— Кой може да е? — попита детективът.
— Има няколко възможности. Казах на Девън, че може да проверим.
— Страхотно. Ще ни плати ли?
— Каза, че ще плати.
— Ще ни даде ли аванс? — попита Лиса.
Фин поклати глава.
— Каза, че парите му са в брой и че трябва първо да го пуснат, за да ни ги даде.
— Шегуваш ли се? — обади се отново Козловски. — Само не ми казвай, че си толкова наивен, та да му повярваш.
— Може и да казва истината.
— Не, не може и ти го знаеш. И каква е тази работа?
— Има дъщеря.
— И? Ако във фирмената ни политика влиза да обслужваме благотворително всеки, който има дете, не съм видял да го пише в рекламните ни брошури.
— Тя е на четиринайсет. Допреди година Девън дори не е знаел за нея. Майка й е боклук — оставила момичето до къщата на Девън и духнала. Сега ме моли да се погрижа за нея. Ако влезе в затвора, тя ще се озове в дом за сираци, което аз не искам да допусна.
— За бога, Фин — намеси се Лиса, — та ти дори не познаваш това момиче!
— Не, но познавам домовете за сираци. Живял съм в такива четиринайсет години. Повярвай ми, не е добро място. Ако мога да направя нещо, ще го направя.
Козловски невярващо поклати глава.
— Чак толкова ли, че да си готов да направиш без пари?
— Да, ако е необходимо. Какъв е проблемът? Пари ли не ти достигат? Сега печелиш два пъти повече отколкото като ченге. Страх те е, че няма да имаш достатъчно за разпродажбата на летни дрехи в „Уолмарт“ ли? — Фин хвърли поглед към Лиса. — А за теб знам, че не се притесняваш за пари.
— Не, не се притеснявам. Стига да не ни става навик.
— Добре, значи всички сме „за“? — попита той. — Ще му издействаме освобождаване под гаранция и после ще направим каквото можем. Ще го пишем „в интерес на обществото“, сиреч безплатно. А ако стане чудо и той ни плати…
— Няма да стане — заяви детективът.
— Добре, но ако все пак ни плати, тогава ще ни дойде като от небето. Ще има достатъчно дори да си купиш нов костюм. Може дори от естествен плат. Може да не е непромокаем като полиестера, но може и да ти хареса. Съгласни ли сте?
— Съгласна — отвърна Лиса.
— Добре, но не ми харесва — измърмори Козловски.
— Не разбирам защо толкова много мрънкате. На мен се пада най-трудната работа.
— В смисъл? — попита Лиса.
Адвокатът отпи от бирата.
— Казах му, че ще наглеждам дъщеря му.
— Какво си му казал? — извика помощничката му, толкова силно, че всички наоколо обърнаха погледи към тях.
— Чу ме. Ще взема дъщеря му при мен за няколко дни.
— Олеле, става все по-хубаво! — изсумтя Козловски.
— Какво искате от мен да направя? — попита Фин.
— Сега вече ми стана ясно — каза Лиса. — За теб това е като някакъв кръстоносен поход, нали? Затова искаш да се заемеш с този случай. Мислиш си, че ако успееш да я отървеш от дома, ще можеш да изкупиш вината си за глупостите, които си вършил, когато си бил на нейната възраст? Кога най-накрая ще поумнееш? Ти си адвокат на Девън, не негов роднина. Не е твоя работа.
— Естествено, че не е моя работа, но е само за няколко дни. Какво толкова?
— Имал ли си някога вземане-даване с четиринайсетгодишно момиче?
— Не и откакто бях на петнайсет. Мили Донъли. Господи, тя беше прелестна!
— Някога и аз бях на четиринайсет — продължи Лиса. — Казвам ти, правиш голяма грешка. Къде е тя сега?
— В апартамента на Девън. Там сега е и приятелката на Девън, но тя заминава за Провидънс днес. Обещах му, че ще я взема след мача. Той каза, че не знае кого да помоли — снощи са го арестували.