— И после какво следва? Ще ми кажеш, че всичко ще е наред?
— Не.
— Добре. Защото мразя хората да ми говорят такива глупости.
— И аз.
Двете отново потънаха в мълчание, като момичето се оклюма на стола, сбърчило вежди, озадачено от отказа на Лиса да се придържа към традиционните вежливост и съчувствие.
— И с какво се занимаваш тук? — попита Сали след известна пауза.
— Адвокат съм — отвърна Лиса. — Работя при Фин.
— Сериозно? — Момичето реагира едновременно впечатлено и скептично.
— Да, сериозно.
В този момент се появиха Фин и Козловски. На Лиса й се стори забавна реакцията на Сали, когато момичето за първи път видя Козловски. Той беше с внушителни размери и макар и по чертите му да се виждаше, че на младини е бил красив, дългият и дълбок белег отстрани на лицето определено му придаваше заплашителен вид.
— Сали, това е Том Козловски — каза Фин.
Тя се поизправи на стола, но не отговори. Очевидно искаше да разсее всякакви впечатления, че се е уплашила. Лиса обаче веднага разпозна преструването. Козловски не каза нищо.
— Добре — продължи Фин. — Първо ще те оставим в училище, а после с господин Козловски ще свършим малко работа. Колата ми е малка за трима ни, затова си мисля, че няма да е зле да вземем тази на Коз.
Лиса забеляза как момичето леко пребледня, щом чу, че ще трябва да се вози в една кола с Козловски. Тя стана и каза:
— Вие двамата имате доста работа днес. Аз имам час при лекаря, но като изключим това, не съм много заета. Защо да не откарам Сали на училище? — Не беше много сигурна кой реагира по-облекчено на предложението й — двамата мъже или момичето.
— Наистина ли? Ще бъде страхотно — отвърна Фин. — Искам ако може да стигнем по-рано до Сервиза.
— Няма проблем — отвърна Лиса. — Готова ли си? — попита тя Сали.
Момичето стана и взе чантата си. Отиде до вратата и погледна жената. Лиса тръгна към вратата, но по пътя се спря, приближи се до Козловски и го удостои със страстна целувка. Козловски беше изненадан, но тя не обърна внимание на това. Обърна се и мина пред Сали, която остана зяпнала.
— Хайде — каза Лиса. — Да вървим.
След тези думи тя отвори вратата и тръгна към колата си, изпълнена със задоволство и широко усмихната, докато Сали вървеше след нея.
Детектив Стоун приклекна и се наведе над мястото, на което беше открит трупът на Вини Мърфи. Погледна към дебелото бяло очертание, прокарано с тебешир, преди да вдигнат тялото, да го приберат в найлонов чувал и да го откарат на носилка до микробуса, а оттам — до моргата за съхранение в хладилна камера. Аутопсията не беше разкрила кой знае колко повече от това, което се виждаше и при обикновен оглед. Травмите, предшествали фаталния изстрел в главата, бяха нанасяни целенасочено, за да се предизвика по-силна болка, а в същото време Мърфи да остане жив и в съзнание.
Имаше цял час до началото на смяната на Стоун в девет часа, а той вече стоеше в Сервиза от половин час, преосмисляйки сцената на местопрестъплението на сутрешна свежа глава. И сам не знаеше защо е дошъл. Надали екипите на криминалистите и съдебните лекари, работили тук предния ден, бяха пропуснали да забележат нещо. Но ето на, в момента стоеше тук, приклекнал до тъмното петно, което беше последното нещо, останало на този свят от Мърфи.
Вероятно защото искаше да спечели одобрението на Санчес. Нямаше друг начин. Надяваше се да му просветне нещо и после да го сподели със Санчес, когато им започне смяната. Вероятно обаче беше глупаво да храни подобни надежди. Той беше дяволски добро ченге и ако тя още не го беше забелязала, едва ли нещо щеше да е в състояние да я убеди в това. Предния ден, когато се върнаха в участъка, тя седна на компютъра си и трака на клавиатурата повече от час. Той два пъти я попита какво търси, но тя не му отговори. Сега разбра защо толкова често е сменяла партньорите.
Стоун се изправи, огледа за последно из гаража, след което излезе на паркинга. Докато вървеше към колата си, малък очукан кабриолет зави по пътя към сервиза и пресече жълтата полицейска лента, която детективът беше поставил на земята.
Стоун размаха ръце и извика:
— Не можете да влизате! Тук е извършено престъпление и се провежда полицейско разследване.
В крайна сметка това вече не беше важно. Криминалистите бяха преровили целия обект за предмети или улики, които да са им полезни. Бяха изготвили гипсови отливки от следите на автомобилните гуми и бяха пресели пръстта от автомобилната алея, подобно на археолози на разкопки. Прибраха и изследваха всеки един фас, открит от тях, както и боклука. Въпреки това Стоун нямаше намерение да позволява на цивилни да посещават местопрестъплението, докато разследването не е приключило. В противен случай, ако полицията откриеше негодниците, адвокатите им щяха да пледират, че са извършени процесуални нарушения при събиране на доказателствата. Той отново размаха ръце и извади полицейската си значка, за да я види шофьорът.