Кабриолетът спря, но не се върна. Вместо това двете врати се отвориха и от колата слязоха двама мъже. Стоун изпъчи гърди авторитетно и тръгна към кабриолета. Леко забави ход обаче, когато по-едрият от двамата мъже погледна към него. Той веднага го позна.
— Боже! — възкликна Стоун. — Козловски. Ще вземеш да си докараш неприятности, ако така смело влизаш на сцена на местопрестъпление. Като нищо ще те гръмнат. Вече не си ченге, забрави ли?
— Може би, ако поставят истинско ченге, няма да е такъв проблем — отвърна Козловски. — Някой, който не е новобранец и който ще се сети да сложи полицейската лента на влизане в автомобилната алея, а не по средата.
— Доста време мина, откакто не съм новобранец. И откакто за последно те видях.
— Стига бе. Стар съм, времето се движи по-бързо от мен. — Той изгледа Стоун от главата до петите. — Чух, че си започнал при детективите. В „Нравствени престъпления“ ли?
Стоун поклати глава.
— В „Убийства“.
— Сериозно? Дали са ти истинска работа? Е, тогава сигурно в днешно време в отдела взимат който им падне.
— Принудени са. Имаше една група по-стари колеги, които доста оплескаха нещата.
— Никога не съм оплесквал поверен ми случай — изръмжа Козловски.
— Не, не си. Само дето вбеси в отдела, когото не трябваше. — Стоун се приближи и протегна ръка за поздрав. — Как я караш?
Козловски се здрависа и отвърна:
— Оправям се.
— Радвам се да го чуя.
— Помниш ли Скот Фин?
Стоун насочи вниманието си към втория човек.
— От случая на Колдуел ли? Как можеш да забравиш такова нещо. — Нито детективът, нито Фин си направиха труда да протегнат ръка за поздрав. — Чух, че Коз работи с вас сега. Чак не ми се вярва. Доколкото си спомням, той ви беше набедил за убиец преди няколко години.
— Сгреших — каза Козловски.
— Казваше за вас, че сте задник — продължи Стоун.
— Значи е сгрешил — отвърна Фин.
Стоун отново се обърна към Козловски:
— За какво сте дошли?
— Трябва да говорим с Вини Мърфи — отвърна бившето ченге. — Доколкото разбирам, не е на разположение.
— Малко е да се каже.
Козловски и Фин се спогледаха.
— Как така?
— Ами няма го, отиде си.
— Арестуван ли е? — попита адвокатът.
Стоун поклати глава.
— Студено. Бил е убит. Не четете ли вестници?
Фин поклати глава.
— Бях доста зает сутринта и нямах време. — Той погледна към Козловски, който само сви рамене. — Какво е станало?
— Доста грозна гледка. Още не знаем със сигурност.
— Кога?
— В събота вечерта. Или може би рано сутринта в неделя.
— Някакви следи? — попита Козловски. Той продължаваше да се изразява като ченге.
— Не мога да говоря за това — отвърна Стоун.
— А нещо можете ли да ни кажете? — попита Фин.
Стоун се поколеба. Навремето Козловски беше един от най-добрите детективи в бостънската полиция. Неговото мнение и съвети можеха да са от полза. Стоун обаче нямаше намерение да издава каквато и да било информация, без да получи нещо в замяна.
— Защо първо не ми разкажете на какво се дължи визитата ви?
Двамата мъже се спогледаха отново.
— Не можем — отговори Фин.
— Така ли?
Адвокатът поклати глава.
— Е, ами тогава, изглежда, няма да можем да сме си взаимно полезни.
Фин въздъхна.
— Дошли сме заради един клиент. За информация. Повече не мога да кажа.
— Аз бих могъл да ви накарам да дойдете в участъка да си поприказваме — отвърна Стоун. — Разследва се убийство.
— Няма да има никаква полза — отвърна Фин.
— Вероятно не, но ако продължавате в същия дух, този разговор няма да доведе до нищо.