Фин пъхна ръце в джобовете си, но Козловски заговори:
— Девън Мали е бил прибран за обир в неделя през нощта. — Фин рязко извърна глава към частния детектив, но Козловски само махна с ръка и продължи: — Предполага се, че Мърфи можеше да знае нещо за престъплението. Просто дойдохме, за да се опитаме да разберем нещо повече.
— Коз… — запротестира Фин, но Стоун го прекъсна:
— Не се тревожете. Познавам Девън. Той няма нищо общо с това.
— Какво ви кара да мислите така? — попита адвокатът.
— Девън е крадец, а не убиец. При определени обстоятелства той може и да премине чертата и да поръча убийство, може би дори сам да дръпне спусъка, ако е много уплашен. Но повече от това той не може да направи. Определено не би се съгласил да участва в бъркотията, която заварихме тук. Той не е жесток по характер, а това си беше направо брутално.
— Как така? — попита Фин.
— Вини е бил първо обработен и после са го убили. Който и да го е сторил, е знаел какво върши. Много болка, която обаче не е фатална. Накрая изстрел. Много скапана работа. Използвали са вериги, чупили са кости. Такива неща са му причинили, за които само сте чели по романите.
Адвокатът се намръщи.
— Но защо?
— Това е големият въпрос. — Стоун погледна към Козловски. — Ти имаш ли някакви предположения?
Той сви рамене.
— Не съм запознат добре с бизнеса на убития. Но предвид нещата, с които се е занимавал, такъв риск винаги съществува.
— Вярно е — съгласи се Стоун, — но това не прилича на обикновена война за територии. Има нещо друго. Нещо, което не мога да разбера. Не са си направили труда да скрият трупа или поне да затруднят идентифицирането му. Оставили са го в сервиза, на мястото, от което Мърфи е управлявал бизнеса си. Може да има само една причина да постъпят така.
— Искали са да изпратят послание — каза Козловски.
— Единственият извод, до който стигнах и аз — отвърна Стоун. — Но послание към кого? — Той се замисли за съобщението, изписано с кръв, но реши, че ще е прекалено да разкрие информация и за него.
— Проблемът си е твой, не мой — каза Козловски. — Аз вече не получавам заплата от градската управа.
— Трябва да вървим — рече Фин с леко напрегнат тон.
Този път Козловски пръв протегна ръка.
— Ако чуя нещо на улицата, ще ти съобщя — каза.
Стоун му подаде ръка.
— Ще съм благодарен и за най-малката информация.
Фин вече вървеше към колата, Козловски го последва. Преди да се качи, частният детектив се спря.
— Стоун?
— Да?
— Цивилните дрехи ти отиват, но не те правят ченге.
— Този урок вече ми го преподаде.
— Което не значи, че не е вярно.
Фин стартира двигателя, направи зрелищен обратен завой и излезе на улицата. Не каза нищо, докато Стоун не се скри от огледалото за обратно виждане.
— Какво мислиш? — попита той Козловски.
— Лош късмет за Мърфи. И лош късмет за Девън.
— Нещо друго?
Козловски въздъхна.
— Питаш ме дали според мен това може да има нещо общо с Девън? Не виждам как. Дори и Мърфи да е нагласил Девън и да го е изпял поради някаква причина, Девън още не е бил арестуван от ченгетата, когато са светили маслото на Мърфи. Така че Девън още не е знаел, че ще го спипат, за да си отмъсти. А и къде са мотивите? Освен това проявената жестокост не се вписва. Стоун е прав — това не е в стила на Девън, дори и да е искал да убие Мърфи. Девън не е психопат.
— Не мога да не се съглася. Сега обаче не знам откъде да започнем.
— Мърфи със сигурност вече няма да ни е от помощ.
— Определено. — Фин издиша замислено, докато покрай тях пробягваха силуетите на еднотипните сгради на Саути — всяка една с идентичните си пицарии, кръчми и магазини за алкохол. — Изглежда е свършил доста зле.
— А има ли начин да свършиш добре? Бил е в играта. Просел си го е.
— Може би. Аз го познавах. Не беше толкова лош човек.
— Нали? И Хитлер е обичал кучета и деца. Въпреки това няма да лея сълзи за него.
Когато минаха покрай един ресторант на Западен Бродуей, Фин забеляза трима младежи, явно ирландци, които излязоха оттам, олюляваха се, потупваха се по гърба и се смееха. Бяха с джинси и памучни блузи. Тримата извадиха цигари. Строителни работници, реши Фин, на път за строителния обект. Бяха позакъснели за работа, но изобщо не ги беше грижа. Или пък бяха купонджии, току-що завърнали се от нощните си похождения, отбили се за по един сандвич с яйце и бекон, преди да се върнат по домовете си и да легнат да спят за първи път от няколко дни насам. От колата нямаше как да се определи с точност какви са.