— Същият.
— Малко са му меки китките.
— Той си е направо шибана балерина, но въпреки това има проблем с хазарта.
— Така ли? И на какво залага?
— Откъде да знам, по дяволите? На каквото и да е, явно не е добър. Непрекъснато губи огромни суми и плаща на Вини, като обира стоката от магазина. Така всички са доволни. Той е застраховал обекта за два пъти по-голяма сума от цената на стоката. Бях взел ключовете и можех да вляза през задния вход, при товарната рампа. Никакъв риск и никой нямаше да пострада.
— Но въпреки това се озова тук.
— Да — кимна Девън. — Ей ме на. — Той огледа помещението. — Никой не ме предупреди. Всичко вървеше като по мед и масло. Бях натоварил по-голямата част от стоката и се върнах само да взема още няколко неща. Обръщам се и кво да видя — две ченгета стоят срещу мен и ме гледат ухилени до ушите.
— И според теб какво е станало?
— Има само една възможност.
— Някой те е изпял?
— Не виждам как иначе ще се случи. Нямаше аларма, не съм вдигал никакъв шум и наоколо нямаше жива душа. Някой ме е издал на ченгетата.
Фин се замисли.
— Кой друг знаеше?
— Задачата ми я даде Вини. Нали го знаеш Вини Мърфи? Той се издигна и аз често работя за него. Той обаче винаги е бил праволинеен и не виждам защо ще иска да ме хванат. Мисля, че не е той. Не знам кой друг може да е знаел. Ако бях сега на свобода, бързо щях да разбера. Тук в кафеза обаче нямам шанс.
Адвокатът кимна разбиращо.
— Поне за това мога да ти помогна. Мога да те изкарам оттук доста бързо.
— Наистина ли?
— Съдебното заседание за пускане под гаранция не трябва да е трудно. Прегледах делото ти: скоро не си имал никакви провинения и не си бил задържан. Окръжният прокурор ще пледира за висока парична гаранция, но съм сигурен, че ако се подходи както трябва, съдията ще вземе разумно решение.
— През последните години са ме арестували няколко пъти — каза скептично Девън. — А и стоката, с която ме хванаха, не е евтина.
Фин поклати глава.
— Не гаранцията ме тревожи. Проблемът е какво ще правим след това. Делото ти е обречено.
— Стига бе, не думай! Затова ми трябва чудотворец.
— Понякога и чудотворците губят делата, Девън. Ако не предложиш нещо в замяна на прокурора, за да се съгласи на споразумение, си прецакан. Мислиш ли, че можеш да се сдобиеш с важна информация, след като те освободят под гаранция? Нещо, което да изтъргуваме?
— Може би. Кога е заседанието за мярката?
Фин се почеса по брадичката. Не се беше бръснал сутринта и лицето му се беше покрило с тъмна четина.
— Още не знам, не е насрочено. Хванали са те в неделя, а днес е Ден на патриотите и съдилищата не работят. Утре ще те включат в графика, но предвид трите почивни дни ще се е натрупала работа и не очаквам да е преди сряда.
Девън поклати глава.
— Това не е добре. Колкото по-дълго стоя тук, толкова повече изстива следата на онзи, който ме е изпял. Ако искаш да имам нещо, с което да се пазарим с прокурора, трябва да ме измъкнеш оттук час по-скоро.
— Май прекалено много се осланяш на репутацията ми на чудотворец. Дори и аз не съм в състояние да променя графика на съда.
— Предполагам. — Девън наведе глава и нервно потропа с крак няколко пъти. После неочаквано предложи: — Кво ще кажеш ти да движиш нещата отвън? Нали знаеш — да поразпиташ тук-там, да подушиш?
— Аз не се занимавам с това — отвърна Фин.
— Хайде, моля ти се. Не те моля кой знае за какво. Само да зададеш няколко въпроса. Иначе може и никога да не разберем кой ме е издал на ченгетата.
Адвокатът се замисли. Идеята да си изцапа ръцете никак не му се нравеше. Беше оставил този занаят в миналото си.
— Взимам хонорар на час — отвърна накрая. — Едва ли ще искаш да плащаш толкова много.
— Аз може и да не искам, но щом трябва, ще платя. Отчаян съм и предпочитам да ти платя, отколкото да ме тикнат в затвора. Освен това нямаш ли някой частен детектив?
— Има един, но той е бивше ченге. Не е от онези, с които хора като Вини Мърфи ще искат да разговарят.
— Нищо, наеми го. Трябва ти смелчага и стрелец. Хора като Вини не си поплюват.
Фин отново обмисли предложението.
— Ще ти струва майка ти и баща ти.
— Знам. Ще ти платя. Нямам избор.
Фин го изгледа недоверчиво.
— И наистина имаш пари да ми платиш хонорара?
— Кълна се в господ, Фин. Щом ме измъкнеш оттук, ще ти платя всичко, което ти дължа до момента. Плюс солиден аванс за останалото. Кълна се в гроба на майка ми, по дяволите.
— Майка ти почина ли?
— Още не е, но е болна от рак. Не й остава много. Мамка му, Фин, трябва да ми помогнеш.
Адвокатът отново потърка брадичката си.
— Трябва да говоря с колегите си в кантората. Ако наистина си готов да плащаш, ще вземем да се поровим из квартала. Обаче не храни големи надежди. Не знам дали хората ми ще искат да се заемат с това, а дори и да се съгласят, не си представям как ще успеем да извъртим нещата в наша полза.
— Ти си добър, Фин — замислено произнесе Девън. — Дяволски си добър.
Адвокатът застана нащрек, понеже долови някаква пресметливост в тона му.
— Какво има? — попита.
— Какво да има?
— Не се занасяй с мен, Девън. Тръгнал си на краставичар краставици да продаваш. Тук има нещо друго.
— Понятие си нямам за какво говориш.
— Напротив, имаш.
Девън замълча за секунда.
— Добре де, искам да те помоля за още една услуга.
— Ама, разбира се!
— В моя апартамент има една жена. Малко се оплескаха нещата с нея.
— Ама и ти изобщо не си се променил, Девън.
— Както каза, основното в характера на човек си остава. След като ме хванаха, не съм й звънял и сега сигурно е малко изнервена. Днес трябваше да замине при майка си в Провидънс.
— Искаш да й предам нещо ли?
— Не е толкова просто.
— И защо не е?
Девън го погледна.
— На теб ти имам доверие.
— И по-добре да е така. Защото в противен случай може да се откажа.
— Ти не разбираш. Няма на кого да се доверя. Бизнесът не го позволява — не и когато става дума за истински важни неща. Ти го знаеш по-добре от мен.
На Фин не му хареса обратът, който взе разговорът.
— Стига глупости, Девън. За какво е всичко?
Другият мъж въздъхна.
— За дъщеря ми.