Стив Мартини
Адвокатът
На Лия
1
Мога да проследя началото съвсем точно до една от онези капризни августовски седмици, когато термометърът за десети пореден ден скачаше над трийсет и осем градуса. Дори влажността бе висока, нещо необичайно за столицата на щата Калифорния. Климатикът в колата беше сдал багажа, а в шест и петнайсет на магистралата имаше задръстване заради някакво преобърнато ремарке, натоварено с домати за фабриката на Кембъл. Нямаше да успея да взема навреме Сара от дома на гледачката.
Дори и при тези обстоятелства постъпката ми бе необмислена. Десет минути след като се прибрах, аз позвъних на един познат агент по недвижими имоти и зададох съдбовния въпрос: Колко мога да взема за къщата? Ще дойдеш ли да направиш оценка? Пазарът на недвижими имоти тъкмо започваше да се затопля в тон с времето, тъй че в това отношение бях избрал подходящ момент.
Сара беше във ваканция — онзи неудобен интервал между пети и шести клас — и не личеше да чака с нетърпение новата учебна година. Най-добрите й приятелки, близначки на нейната възраст, бяха в южната част на щата. С майка им се познавахме от един юридически семинар преди около три години, на който и двамата изнесохме лекции.
Сюзан Маккей и дъщерите й живееха в Сан Диего. Често се срещахме при ежемесечните ми пътувания до Сан Диего или пък на половината път — в Моро Бей. По някаква неразбираема за възрастните причина децата ни се сдружиха още от първата среща. В Сан Диего времето бе прохладно и ветровито. А освен това там се таеше надеждата за семеен живот, който липсваше и на двама ни от четири години.
В началото на юли бяхме предприели двуседмично пътешествие, като се задържахме в Енсенада, южно от границата. Опиянявах се от соления аромат на въздуха и слънчевите проблясъци по вълните край Коронадо. Късно следобед двамата със Сюзан седяхме на плажа, а момичетата се плискаха във водата. Тихият океан изглеждаше като безкраен, леко потръпващ басейн, пълен с живак.
След тия кратки четиринайсет дни се сбогувахме и седнахме в моята кола. Още щом погледнах дъщеря си, разбрах мислите й. Защо се връщаме в тоя град? Какво може да ни предложи?
Трябваше й почти час пътуване, за да изрече на глас тия мисля, и когато го направи, аз бях подготвен с цялата хладна, зряла логика на един баща.
Имам работа там. Трябва да се върна
Но и тук можеш да си намериш работа.
Адвокатската практика се изгражда с години. Не е толкова лесно.
Веднъж си започнал от нулата. Можеш да го повториш. Освен това сега имаме пари. Сам го каза.
Тук нямаше какво да възразя. Преди осем месеца бях направил големия удар — смъртен случай, който развълнува съдебните заседатели. Двамата с Хари Хайндс извоювахме присъда и ударихме джакпота. Изръсихме застрахователната компания с осем милиона долара. Така става, когато всичко е ясно, а обвиняемият упорства. Вдовицата с две деца бе финансово осигурена, а за нас с Хари остана апетитна сума дори и след данъците.
И все пак изглеждаше рисковано да зарежа практиката си.
Разбирам. Чувстваш се самотна, казах аз на Сара.
Наистина съм самотна, отвърна тя.
При тия думи аз се озърнах към дъщеря си, която седеше вдясно от мен, гледаше ме с плахи очи на сърничка изпод дългата кестенява коса и чакаше смислен отговор. Не разполагах с такъв.
Когато жена ми Ники почина, в живота ни остана празнота, която така и не успях да запълня. Докато карах обратно към дома ни, въпросът продължаваше да ме мъчи: Какво може да ни предложи?
Злобните политически схватки и непоносимите летни жеги в столичния град криеха твърде малко развлечения и твърде много болезнени спомени. Например годината, когато Ники се разболя — и досега не можех да я забравя. В къщата имаше кътчета, където още зървах лицето й. Някогашните приятелски семейства вече нямаха нищо общо с един вдовец на средна възраст. А сега дъщеря ми искаше да оставим всичко това зад гърба си.
Сутринта в понеделник от последната седмица на август аз поканих Хари в кабинета си. Някога Хари Хайндс беше един от най-видните адвокати в града, водеше почти всички дела, за които се пише по първите страници. Преди петнайсет години загуби едно и клиентът му бе умъртвен в газовата камера на щатския затвор. Оттогава се промени. Когато започнах практика в сградата, където беше кабинетът на Хари, той защитаваше пияни шофьори, а след работно време ги утешаваше по баровете.
Взех го при мен уж за малко — трябваше ми помощ в делото за убийството на Талая Потър — и повече не се разделихме. Хари е специалист по разчистването на планините от документи, които създава всеки процес. Умът му щрака като стоманен капан, а ровенето из документите нарича „търсене на цветя под камара фъшкии“. Не съм срещал друг като него, който да мрази неуспеха повече от мен.