— Мисис Маккей, можете ли да ни кажете какво работите?
— Директор на Службата за закрила на децата.
— Държавна организация ли е това?
— Да.
— Окръжна или градска? — пита Райън.
— Окръжна.
— И с какво се занимавате там? Какви са вашите задължения като директор?
— Аз съм главният административен служител.
— Значи ръководите цялата организация?
— Да.
— Носите ли отговорност пред някого?
— Пред Надзорния съвет — казва тя.
— Стараете се да останат доволни от вас, нали?
Райън изрича въпроса така, сякаш няма за какво да са доволни от нея.
— Така е.
Райън вече знае всичко това. Просто го напомня на Сюзан.
— Бихте ли казали на съдебните заседатели с какво се занимава вашата служба?
— Имаме задачата да се грижим за децата. Най-вече за тези, които са изоставени или стават жертва на насилие. Проучваме сведенията за подобни случаи. Ако се наложи, взимаме децата под опека. Също така от време на време даваме на съда препоръки по въпросите на родителските права.
— Значи казвате, че проучвате сведенията за насилие срещу деца? — От всичко изредено Райън подбира само каквото му трябва.
— Така е.
— И в това отношение имало ли е случай да проучите твърденията за насилие срещу дете на име Аманда Хейл?
— Възразявам, ваша светлост — изправям се аз. — Няма връзка с процеса.
— Свързано е с мотива — отвръща Райън.
— Ще разреша въпроса — казва Пелтро. — Възражението се отхвърля.
— Не се занимавам лично с разследвания — отговаря Сюзан.
— Да, но знаете за случая, нали?
— Знам за обвиненията — казва тя.
— Проведе ли вашата служба разследване на тези обвинения?
— Проверихме ги. Но не смятам, че се е стигнало до истинско разследване.
— Можете ли да кажете на съдебните заседатели кой е подал тези обвинения?
Аз махвам с ръка към съдията.
— Възразявам, ваша светлост. Може ли да се приближим?
Пелтро кимва. Аз и Райън заставаме до края на съдийската маса, по-настрани от Сюзан и заседателите. Съдебната секретарка също се приближава с компютърната стенографска машинка, за да запише всичко.
— Ваша светлост, това е чисто злепоставяне — шепна аз с ръка на устата, за да не ме чуят нито заседателите, нито драскачите от първия ред. — Срещу моя клиент не са били предявени официални обвинения. По всичко личи, че изобщо не е имало подобни събития. Липсват каквито и да било данни за кръвосмешение или тормоз.
— Все пак обвинения е имало — казва Райън. — Не смятам да доказвам, че са били верни. Фактът е, че са пряко свързани с мотива. Обвиняемият е знаел за тях. Знаел е също така, че ще бъдат подновени чрез съобщението за печата на жертвата. Може и да са били клевета. Но това не е оправдание за убийство. Мистър Мадриани знае, че това е нашата теория. Тя беше ясна от самото начало. Според нас неговият клиент е убил жертвата, за да й запуши устата.
— Ваша светлост, ако разрешите това, има опасност заседателите да осъдят моя клиент съвсем не за това, което разглежда процесът.
Съдията клати глава. Не му се иска да отнеме на Райън сърцевината на обвинението. Моят протест има далечен прицел и Пелтро отлично разбира това.
— Мистър Мадриани, по-късно можете да разпитате свидетелката на свой ред — казва той. — Можете да изясните, че нейната служба не е открила никакви основания за обвиненията. Но въпросът е свързан с мотива. Ще отхвърля обвинението.
Последното е изречено на висок глас, за да чуе цялата зала. Пелтро ни отпраща обратно — Райън при свидетелката, а мен на стола.
— Мисис Маккей, можете ли да ни кажете кой подаде въпросните обвинения за тормоз над малката Аманда Хейл?
— Майка й.
— Тоест Джесика Хейл?
— Да.
— И срещу кого бяха отправени обвиненията?
— Срещу Джона Хейл.
— Обвиняемият?
— Да.
— Той беше дядо на детето.
— Е — поправя го Сюзан, — все още е дядо на детето.
— Естествено.
Райън много добре знае, че детето е изчезнало, макар че засега неговата прокуратура не си прави труда да повдигне обвинения срещу Джесика.
— И казвате, че сте разследвали тези обвинения?
— Не. Казах, че направихме проверка. До разследване не се стигна.
— Значи ги проверихте?
— Не лично аз. Мои служители.
— Чудесно. — Райън най-сетне е стигнал до същината. — Кого са разпитали?
— Съседи. Познати. Детето. Бабата.
— Тоест Мери Хейл? — Райън посочва към Мери, която седи на първия ред, точно зад Хари.
— Да.
Райън поглежда Мери и се усмихва. Като нищо би викнал и нея на подиума, само че законът не разрешава.