— И въз основа на това проучване вашата служба реши, че не се налага разследване.
— Правилно.
— Вие ли взехте това решение или някой друг в службата?
— Някой друг — казва Сюзан.
— Кой точно?
— Не си спомням. Сигурно е трябвало да подпиша доклада. Мога да проверя в документите.
Райън не настоява.
— А сега искам да насоча вниманието ви към утрото на седемнайсети април. Тази година. Потърси ли ви мистър Мадриани по телефона онази сутрин?
— Много хора ме търсят по телефона — казва тя. — Не мога да помня всички дати.
— Без съмнение мистър Мадриани често ви се обажда.
— Понякога — казва тя.
— Не е ли факт, че двамата сте приятели?
Сюзан се колебае, после отговаря:
— Да.
— Всъщност не е ли истина, че сте повече от приятели?
— Какво намеквате? — пита Сюзан.
— Не е ли факт, че сте любовници?
Аз скачам на крака.
— Протестирам.
— Какво общо има това? — пита Пелтро.
— Оттеглям въпроса — казва Райън и се усмихва на заседателите. — Не е ли вярно, че в момента живеете с мистър Мадриани? Или по-скоро той живее при вас.
— Ваша светлост! — скачам отново аз.
Сюзан смутено се върти на стола и гледа към съдията.
— Мистър Райън — строго изрича Пелтро.
— Ваша светлост, свързано е с достоверността на показанията.
— Той се мъчи да дискредитира собствената си свидетелка — възкликвам аз.
— Знам това — казва Пелтро. — Тя вече отговори, че са приятели. Още един подобен въпрос, и можете да си приготвите пълен портфейл. Плюс четка за зъби. А сега продължавайте.
Райън кимва, после оглежда бележките си. Можеше да е и по-зле. Райън го разигра малко нескопосано. Не толкова думите, колкото начина на поднасяне. Говори като някакъв малоумник, слушащ как скърца съседското легло.
— Да се върнем към седемнайсети април — казва той. — Деня, когато бе убита жертвата. Спомняте ли си го?
— Да.
— Помните ли, че онази сутрин мистър Мадриани ви се обади по клетъчния телефон?
— Мисля, че да, но не съм сигурна.
— Ще бъде ли от полза, ако представим списък на разговорите му?
Райън задава този въпрос, като че сега аз съм подсъдимият. И всъщност е точно така.
— Не — казва тя. — Спомням си.
— Помните ли съдържанието на телефонния разговор?
— Не знам дали ще си спомня всичко.
— Тогава ни разкажете каквото помните.
— Той искаше да се срещнем в кантората му.
— Мистър Мадриани ли?
— Да.
— Каза ли ви защо?
— Каза, че е свързано с негов клиент.
— А каза ли кой е клиентът?
— Не знам дали го каза тогава или по-късно.
— Узнахте ли по-късно кой е въпросният клиент?
— Да.
— Кой беше?
— Джона Хейл — казва Сюзан.
— Обвиняемият?
— Да.
— Какво друго ви каза мистър Мадриани по телефона?
— Не си спомням.
— Каза ли ви, че току-що се връща от среща с жертвата Золанда Суейд?
— Протестирам. Обвинението подвежда свидетелката.
— Само я попитах дали си спомня.
— Да — казва Сюзан.
— Не отговаряйте на въпроси, докато има повдигнато възражение — скарва й се Пелтро.
— Съжалявам — казва тя.
— Тя знае отговора, ваша светлост — изтъква Райън.
— Продължавайте.
— Мисля, че може да ми е казал — отговаря Сюзан, преди Райън да повтори въпроса.
— Каза ли ви за какво е разговарял с мисис Суейд на тази среща?
— Не. Не по телефона.
— Не ви ли каза, че срещата е минала зле?
Тук вече Райън налучква. Готвя се да възразя, но Сюзан ме изпреварва.
— Може да го е казал.
Райън се усмихва.
— Каза ли ви, че мисис Суейд подготвя съобщение за печата срещу неговия клиент?
— Възразявам.
— Приема се. Задайте въпроса по друг начин.
— Каза ли ви нещо повече за разговора с мисис Суейд?
— Не си спомням дали ми е казал за съобщението тогава или после.
— После ли?
— Когато отидох в кантората му.
— А кога отидохте в кантората на мистър Мадриани?
— По-късно същата сутрин.
— Тоест сутринта на двайсет и четвърти, деня, когато бе убита мисис Суейд?
— Да.
— И кой още беше на тази среща?
— Мистър Брауър…
— Имате предвид своя сътрудник Джон Брауър?
— Да, него.
— Защо присъстваше той?
— Просто сметнах, че не е лоша идея.
— Значи вие го доведохте?
— Да.
— Защо го взехте със себе си?
— Ставаше дума за издирване на дете. Внучката на мистър Хейл…
— Значи още преди срещата сте знаели кой е клиентът? Преди малко казахте, че не си спомняте дали сте чули името му по телефона, или не.
Сюзан съвсем се обърква.
— Сигурно ми е казал. Вероятно съм знаела.
Сюзан е нервна. Не я бива за свидетелка. Отговаря, без да я питат.