— Струва ми се, че по някое време стана дума как майката е взела детето в нарушение на съдебното решение…
— По някое време? — повтаря Райън. — Нима сте имали с мистър Мадриани повече от един разговор за мистър Хейл и внучката му?
— Мисля, че да.
Хари ме гледа. Аз започвам да се потя. Сега ще я подхване изкъсо. Къде и кога?
— Колко пъти разговаряхте за това с мистър Мадриани преди телефонния разговор на двайсет и четвърти?
— Може да ми е споменал веднъж.
— Помните ли къде се проведе този разговор?
Представям си как Сюзан описва пред заседателите сцената с крема върху шезлонга. Би било убийствено преживяване.
Тя ми хвърля виновен поглед.
— Не си спомням.
— А помните ли кога се състоя разговорът?
— Не.
— Помните ли защо мистър Мадриани обсъди темата с вас?
— Внучката на мистър Хейл беше изчезнала. Отведена от майката въпреки съдебната заповед. Предполагах, че ще потърси помощ от моята служба.
— И не видяхте в това нищо нередно?
— Нямаше нищо нередно. Попитахте ме защо взех мистър Брауър на тази среща. Ето затова.
Сюзан малко се е опомнила и показва нокти.
— Естествено — казва Райън. — Не е ли факт, че предпочитате да не говорите за това? Не е ли истина?
— Кое?
— Всичко. Не е ли факт, че предпочитате да не казвате нищо, което може да навреди на мистър Мадриани или неговия клиент?
— Бих предпочела да не давам показания, ако това имате предвид.
— Не това имам предвид — казва Райън. — Не е ли факт, че бихте предпочели да помогнете на мистър Мадриани?
— Не съм мислила за това.
Сюзан се заглежда настрани от заседателите, сякаш въпросът е под нейното достойнство. А може би просто не иска да видят яростта в очите й.
— Кой още беше на срещата освен вас и мистър Брауър? Говоря за срещата на двайсет и четвърти.
Райън не е изтървал посоката. Безпогрешно продължава оттам, докъдето спря.
— Мистър Хайндс. — Сюзан кимва към нашата маса. И мистър Хейл.
— Обвиняемият?
— Да.
— Това ли са всички?
— И мистър Мадриани — казва тя.
— О, разбира се. Не бива да забравяме мистър Мадриани. Можете ли да кажете пред съдебните заседатели какво обсъждахте на тази среща?
— Ставаше дума най-вече за внучката на мистър Хейл.
Както и обвиненията за скандал с властите, макар че Сюзан няма да го спомене. Нито пък Райън, освен ако дълбоко греша.
— Тя беше изчезнала и мистър Хейл искаше да я намери — добавя Сюзан.
— Само за това ли разговаряхте? Как да намерите внучката на мистър Хейл.
— Това беше основното.
— А за съобщението за печата на Суейд?
Райън напомня за собственото й признание, че съм споменал това в разговора по телефона.
— Да, спомням си.
— Обсъждахте ли съобщението по време на срещата?
— Може да сме го обсъждали — казва Сюзан.
— Имахте ли възможност да видите съобщението?
— Да.
— Прочетохте ли го?
— Мисля, че го прочетох.
— Можете ли да кажете на съдебните заседатели какво пишеше в него?
— Беше несвързано — казва Сюзан. — Куп безпочвени обвинения.
— Какви обвинения? Срещу кого?
— Срещу мистър Хейл.
Едва ли не и аз съм готов да повярвам, че напълно е забравила за конфликта със съдебните власти.
— Какво се твърдеше в тези обвинения?
— Не си спомням подробности.
— Хайде сега, мисис Маккей. Не прочетохте ли материала?
— Прочетох го.
— Обвиненията бяха твърде сериозни, нали?
— Предполагам.
— Бихте ли желали да ви дам екземпляр, за да си освежите спомените?
— Няма нужда — казва Сюзан. — Имаше много грозни обвинения за тормоз на дете.
— От кого?
— Питате кой е автор на обвиненията?
— Питам кой беше предполагаемият извършител.
— Мистър Хейл.
— Обвиняемият?
— Да.
— И вие прочетохте съобщението в негово присъствие?
— Да, доколкото си спомням.
— Какво друго пишеше там?
Сюзан се замисля.
— Не си спомням как точно го беше изложила.
— Имате предвид жертвата мисис Суейд?
— Предполагам, че тя го е писала.
— Нали така ви каза мистър Мадриани?
— Да, струва ми се.
— Помните ли другото обвинение?
— Мисля, че беше за сексуално насилие.
Райън поглежда заседателите с вдигнати вежди.
— От страна на кого?
— На мистър Хейл.
— А кои бяха предполагаемите жертви на тези деяния?
С нищо не мога да му попреча. Райън уж доказва мотива на Джона да извърши убийство. А на практика трови умовете на заседателите.
— Дъщерята и внучката на мистър Хейл.
— Значи те бяха предполагаемите жертви?
— Да.