Выбрать главу

— Мистър Хейл видя ли това съобщение по време на срещата при Мадриани?

— Може да е получил копие. Не си спомням.

— И каква бе реакцията му на всичко това?

— Не беше щастлив — казва Сюзан.

Райън се разсмива демонстративно пред заседателите.

— Напълно го разбирам. Беше ли ядосан?

— Би могло да се каже.

— Изпадна ли в ярост?

— Не съм сигурна дали бих употребила подобен израз.

— Направи ли някакви изявления?

— Не помня — казва Сюзан.

— Нищо ли не каза?

— Каза нещо, но не помня какво.

— Не е ли факт, мисис Маккей, че след като чу за информацията в съобщението за печата, мистър Хейл отправи по време на срещата смъртни заплахи към жертвата Золанда Суейд?

За миг Сюзан стрелва очи към мен с безмълвен вик за помощ.

Въпросът е отявлено и безсрамно подвеждащ, но аз не възразявам. Брауър вече даде показания за заплахите. Старателно правя безизразна физиономия. Няма какво друго да сторя, вече цялата ми защита рухва в пламъци.

— Може и да е отправил.

— Често ли ви се случва да слушате смъртни заплахи? Искам да кажа, толкова всекидневно явление ли е за вас, че ги забравяте?

— Случва се — казва тя. — При нас идват доста ядосани съпрузи.

— Значи едва ли ще си спомните този случай. Това ли твърдите?

Сюзан не отговаря. Само гледа Райън така, сякаш в момента изрича наум цял куп смъртни заплахи.

— Има ли нещо неясно във въпроса? — пита Райън.

— Не.

— Тогава отговорете.

— Обикновено помня заплахите.

— А тази конкретно?

— Мистър Хейл може да е изрекъл някаква заплаха.

— Какво точно може да е казал?

— Беше силно раздразнен, че законът не може да се справи със Золанда Суейд и нейната дейност.

— Значи е смятал, че тя има пръст в изчезването на внучката му, прав ли съм?

— Вероятно е имала.

С този отговор Сюзан ни закопава.

— Не това ви попитах. Питам дали мистър Хейл смяташе, че тя е замесена.

Тя поглежда Джона. Не й е приятно, но трябва да отговори.

— Да.

— Той каза ли го по време на срещата?

— Да.

— И твърдите, че е бил раздразнен, защото законът не може да се справи с мисис Суейд?

— Така беше.

— Той помоли ли вас или вашата служба за нещо конкретно?

Райън подплатява още веднъж показанията на Брауър. Държи всичко да е спретнато и опаковано с панделка.

— Искаше да отидем и да я разпитаме.

— Как? Каза ли как иска да я разпитате?

— Не си спомням.

— Не е ли факт, че е поискал да използвате сила, за да изтръгнете от мисис Суейд сведения за внучката му?

— Може да е поискал. Както казах, беше силно раздразнен.

— Обещахте ли му да направите нещо?

— Нямаше какво да направим. Не разполагахме с доказателства за участието й.

— Казахте ли това на мистър Хейл?

— Да.

— И какво отговори той?

— Не си спомням точните думи.

— Опитайте се, доколкото помните — настоява Райън.

— Нещо като „трябва да има начин да се справите с нея“.

— Това ли каза?

Райън вдига пред себе си някакви номерирани листове. Не мога да ги разчета отдалеч, но съм готов да се обзаложа, че държи протокол от показанията на Брауър.

— Така ми се струва. Както казах, не помня точните думи.

— Бихте ли казали, че обвиняемият беше разгневен, когато изрече това?

— Предполагам.

— Не знаете дали е бил разгневен?

— Беше разстроен — казва Сюзан.

— Ще се изненадате ли, ако ви кажа, че според вашия служител Брауър обвиняемият е изпаднал в ярост? И това се случило, след като мистър Мадриани му казал, че той, мистър Хейл, е обвинен в изнасилване на собствената си дъщеря и тормоз на внучката си. Ще се изненадате ли?

— Джон понякога пресилва нещата — казва тя.

— Тъй ли? Значи затова го понижихте?

— Не съм го понижила.

— А какво точно направихте?

— Мистър Брауър бе пренасочен към други задължения.

— Аха! — Райън кимва театрално. — И тъй, говорим за срещата в кантората на мистър Мадриани. Казахте ли тогава на мистър Хейл, че вашата служба е разследвала мисис Суейд и не сте успели нито да получите съдебно решение за прекратяване на нейната дейност, нито да откриете основания за предявяване на обвинение?

— Може и да съм казала.

— Казахте ли го, или не?

— Мисля, че го казах.

— И спомняте ли си отговора на мистър Хейл?

— Не си го спомням.

— Не предложи ли мистър Хейл да пратите хора от вашата служба при Суейд, които чрез насилие да узнаят какво е станало с внучката му?

— Вече ви отговорих, че може да го е казал. — Сюзан преглъща мъчително. — Може би. Не си спомням.

— Заплаши ли Джона Хейл да убие мисис Суейд?

— Може да е казал неща, които…