— Заплаши ли да я убие?
— Изрече някаква заплаха.
— Ще попитам още веднъж и ви напомням, че сте под клетва. Заплаши ли Джона Хейл във ваше присъствие да убие Золанда Суейд?
Сюзан изведнъж забива очи в пода. Главата й клюмва. Тя проговаря нещо, но звукът не стига по-далеч от масата на секретарката.
— Какво казахте?
— Казах „да“.
— Благодаря.
Райън въздъхва дълбоко. Вече е установил две важни подробности: смъртната заплаха, за която се споменаваше в показанията на Брауър, и нещо далеч по-опасно — очевидната пристрастност на Сюзан.
— Сама ли си тръгнахте от кантората на мистър Мадриани, когато приключи срещата?
— Не.
— Кой беше с вас?
— Мистър Хейл.
— Обвиняемият?
— Да, той.
— Къде отидохте заедно с мистър Хейл?
— В моя кабинет.
— С каква цел?
— След като поговорихме с мистър Хейл в кантората на Пол… на мистър Мадриани — поправя се тя, но заседателите вече са чули. — След срещата сметнах, че въз основа на информацията, която ни даде той…
— Кой?
— Мистър Хейл. Сметнах, че може би има шанс да издействаме съдебно решение срещу мисис Суейд и така да я принудим да даде сведения за изчезналата Аманда Хейл.
— Защо сметнахте, че можете да успеете, след като предишните ви усилия се провалиха?
— Мистър Хейл ни каза, че няколко седмици по-рано, броени дни, преди да изчезне детето, мисис Суейд се появила в дома му и отправила заплахи към него.
— Суейд е отправила заплахи, така ли?
— Така каза той.
— Какви заплахи?
— Според него Золанда Суейд го заплашила, че ако той и жена му не се откажат от родителските права, ще загубят детето. И няколко дни по-късно станало точно това. Майката дошла, взела детето за свиждане и сякаш потънали вдън земя. Мистър Хейл каза, че той и съпругата му могат да го потвърдят под клетва. Бяха готови да подпишат писмени показания.
— Но вие не разговаряхте за това с жена му, нали?
— Тя не беше там. Смятахме да й позвъним и да я поканим при мен.
— Направихте ли го?
— Не.
— Защо не? — пита Райън, макар че знае отговора.
— Защото той си тръгна.
— Кой?
— Мистър Хейл.
— Нека да изясним положението — казва Райън. — Значи вие сте предложили да помогнете на мистър Хейл със законни средства, а той просто е напуснал кабинета ви?
— Когато пристигнахме в службата, нашите адвокати изтъкнаха, че според тях информацията на мистър Хейл не е достатъчна за съдебно решение.
— И какво отговори мистър Хейл?
— Не беше щастлив.
— Разгневи ли се? — Райън отново бръква в старата рана, само че този път се усмихва на заседателите. — Е, хайде. Не е ли факт, мисис Маккей, че когато чул мнението на юристите, мистър Хейл е избухнал и е напуснал тичешком вашия кабинет?
— Да, тръгна си — казва Сюзан.
— Не е ли факт, че е оскърбил адвокатите от службата ви? Нарекъл ги е с думи, които не бих повторил тук, а после гневно се е втурнал навън.
— Беше сърдит.
— Толкова сърдит, че да си тръгне без кола. Защото колата му не беше там, нали?
— Не беше.
— Знаете ли къде е била колата му?
— Не.
— Знаете ли как е пристигнал за сутрешната среща в кантората?
— Мисля, че Пол… мистър Мадриани беше отишъл да го потърси.
— Къде?
— На яхтата.
— Говорите за яхтата на мистър Хейл в Спаниш Ландинг?
— Да.
— Благодаря.
Райън изглежда особено доволен от последния отговор. Не знам какво толкова го вълнува, след като не може да призове нито мен, нито Джона.
28
— Тая работа не ми харесва.
Рам Караши е специализант. Шест дни седмично работи в местната болница. Тази сутрин посещенията му включват окръжния затвор, което означава, че трябва да измери кръвното налягане и пулса на Джона, преди да е тръгнал към съда.
В момента Джона лежи на леглото в килията. Около ръката му е пристегнат апарат за измерване на кръвното.
Доктор Караши си е донесъл табуретка на колелца. Той отново притиска стетоскопа към сгъвката на лакътя. Бавно завърта клапана на манометъра. Вслушва се внимателно, после поклаща глава. Мери кръвното налягане вече за трети път, откакто дойдохме аз и Хари. Проверява дали не е скочило заради сутрешните тревоги преди поредния ден от процеса. Може пък да спадне. Но не спада.
— Добре съм — казва Джона. — Просто се вълнувам. Винаги вдигам кръвното, щом ми сложат апарата.
Той ме поглежда така, сякаш ще се ядосам, ако отложат делото по здравословни причини. При сегашните обстоятелства по-скоро бих скачал до тавана.
Лекарят сваля ръкава от ръката му.
— Полежете спокойно — заръчва той.
После почуква на пазача пред вратата и прави знак двамата с Хари да го последваме. Щом дебелата врата се затваря зад нас, той казва: