— Никак не ми харесва. Лекарството вече трябваше да подейства. Взима го цяла седмица. Сигурни ли сте, че го пие? Нали знаете, понякога хвърлят хапчетата. Когато са потиснати.
— Знам само каквото ми казват. Пазачите твърдят, че взима лекарството всяка вечер преди лягане.
— Лоша работа. — Караши поглежда стойностите на кръвното налягане в медицинския картон. — Определено вървят нагоре.
— Сериозно ли е? — пита Хари.
Интересува го не толкова лечението, колкото дали ще прекратят процеса.
— Ако искате моето мнение, смятам, че човекът трябва да влезе в болница. Поне за наблюдение.
— Това ще означава отлагане на процеса, ако не и нещо повече — усмихва се Хари.
— Естествено, трябва да информирам главния лекар в общинската болница — казва Караши. — Ще го посъветвам да уведоми съда.
— Може би трябва да доведем личния лекар на мистър Хейл? — предлагам аз.
— Добра идея. Разбира се, прокуратурата също ще иска да прати някого.
— Вие не сте ли техен човек? — пита Хари.
Караши се усмихва.
— Не. Ще искат някой по-високопоставен. Може би шефа на кардиологичното отделение.
Изглежда, Караши намеква, че ще търсят човек, от когото Райън да иска благоприятно мнение. Вече от доста време е в професията и знае как се води играта. Точно сега Райън никак не би желал обвиняемият да се разболее, след като видяхме доказателствата и изслушахме всичките му свидетели. Едно прекратяване на делото е най-страшният му кошмар.
— Трябва да му направите кардиограма — казва Караши.
— Спешно ли е?
— Не мога да заявя пред съда, че животът му е в опасност — отговаря лекарят. — Но бих препоръчал да мине на кардиограф утре. Следобед. В петък съдът често затваря по-рано — добавя той. — Мисля, че мога да уредя час.
Благодаря му. Караши прибира стетоскопа в чантичката.
— Ако изобщо има начин да му спестите вълненията, бих препоръчал да го направите.
— Как? — пита Хари.
Караши мълчаливо свива рамене. Няма какво да каже.
Благодарим му още веднъж и той си тръгва.
Виждам Джона през малкото квадратче от дебела пластмаса върху вратата. Сега седи на ръба на леглото и изглежда с двайсет години по-стар, отколкото преди няколко месеца, когато дойде да ми разкаже за Аманда и майка й.
— Каква полза от всичко, ако умре преди присъдата? — пита Хари. — Може би трябва да поговорим със съдията.
— Нищо няма да излезе без солидна лекарска препоръка — казвам аз. — Дай да викнем неговия лекар. Ако се наложи, още тази вечер след съда.
Днешната изненада на Райън няма за цел да спести нечии вълнения — нито тези на Хари, нито моите.
Призовал е повторно Сюзан и пак се заяжда с нея.
Снощи позвъних у тях да поговоря със Сара. Получи се малко неудобно, когато Сюзан вдигна слушалката.
— Не можем да разговаряме — казах й аз.
— Знам. Докато не приключа с показанията.
Знаеше правилата, а може и Райън да я беше предупредил.
Не долових в гласа й гняв или обида. Само примирение.
— Къде си? — попита тя.
— Обаждам се от къщи.
Тя не каза нищо, но усетих, че смята постъпката ми за глупава. Сякаш бе минала цяла вечност от онази нощ, когато мексиканците ме преследваха. Преди да се прибера у дома, проверих улицата отпред, минах с колата на няколко пъти. Вече бях толкова уморен, че почти не ми пукаше. Не забелязах подозрителни коли с неясни силуети отвътре. Опитах се да си припомня как би изглеждал онзи циклоп с изгасени фарове — невзрачен стар мерцедес. Кварталът изглеждаше чист, тъй че накрая спрях, но за всеки случай скрих колата в гаража.
Влязох вътре и се обадих у Сюзан. Поговорих със Сара, пожелах й „лека нощ“. Тя ми се стори объркана и говореше малко, сякаш Сюзан е наблизо. Попита ме дали всичко е наред, чудеше се защо тя е у Сюзан, а аз у дома. После попита дали не съм се скарал със Сюзан. Не знаеше какво става в съда, а ние със Сюзан много се стараехме да не обсъждаме тези въпроси пред нея. Но децата са проницателни. Усещат напрежението в една връзка, както кучетата долавят вибрациите преди земетресение.
Казах й да не се тревожи, всичко ще бъде наред. Просто имам много работа и трябва да се погрижа за нещо. Не знам дали ми повярва. Напоследък сам не си вярвам.
Райън излиза на подиума и размахва ръце.
— Да се прехвърлим малко по-късно в същия ден, мисис Маккей. Имам предвид двайсет и четвърти юни. Разбрахте ли, че полицията е открила трупа на мисис Суейд близо до работното й място?
Днес Сюзан изглежда по-съсредоточена. Облякла е тъмен делови костюм — сако и панталон на тънки сини райета. Имала е една нощ да преспи, да се подготви за новите атаки на Райън. Сега вроденият й борчески инстинкт избива на повърхността.