Адвокатът

— Научих, че е мъртва — казва тя. — Мисля, че не ми казаха къде е трупът. Поне не по телефона.

— Чудесно. — Райън приема отговора.

Той оглежда отметнатите въпроси в бележника си, за да не изтърве нещо. След това вдига очи към Сюзан.

— Кой ви каза за смъртта на Золанда Суейд?

— Доколкото си спомням, мистър Брауър ми позвъни и каза, че чул нещо на полицейските честоти в служебната си кола.

— Знаете ли защо ви се обади?

— Не.

Кратко и ясно.

— Това не би трябвало да е свързано с интересите на вашата служба, нали?

— Прав сте.

— Може ли да се каже, че мистър Брауър ви е позвънил заради заплахите на мистър Хейл, изречени в негово присъствие същата сутрин?

— Възможно е.

— Значи трябва да е сметнал това за важно?

— Възразявам. Предположения.

— Приема се.

— Спомена ли той по телефона за заплахите на мистър Хейл, след като ви съобщи за смъртта на мисис Суейд?

— Може да е споменал. Не помня.

— Освен тези заплахи и факта, че двамата сте ги чули, сещате ли се за друга причина мистър Брауър да ви съобщи по телефона информация относно убийството на мисис Суейд?

— Струва ми се, че тогава той не спомена за убийство — казва Сюзан.

— Добре. За нейната смърт. Сещате ли се за друга причина да ви позвъни, освен тези заплахи?

Сюзан се замисля. Накрая поклаща глава.

— Отговорете на глас за протокола.

— Не се сещам.

— Какво направихте веднага след обаждането на мистър Брауър?

— Помолих го да дойде в службата.

— Колко беше часът?

— Не знам.

— Беше ли свършил работният ден?

— Трябва да е било късен следобед. Не помня точния час.

— Ще възразите ли, ако ви кажа, че според данните от клетъчния телефон на мистър Брауър обаждането е било в шест часа вечерта?

— Значи рано привечер — отстъпва Сюзан.

— Но все пак му заръчахте да дойде в службата. Защо?

— Исках да разбера какво знае. Какво е чул.

— За смъртта на Золанда Суейд ли?

— Да.

— Можехте да говорите и по телефона, нали?

— Линията беше открита — бързо отговаря Сюзан. Явно го е обмислила. — Ставаше дума за официална полицейска дейност. Информация, получена от мистър Брауър на полицейските честоти. Не смятах за уместно да я обсъждаме по телефона.

— Разбирам — усмихва се Райън. — Но нали случаят не засягаше вашата служба?

Райън знае много добре накъде я подвежда. Сюзан и Брауър са свидетели на смъртни заплахи, изречени в кабинета ми. Защо й е да говори с другия свидетел, ако не е имала нещо наум?

— Просто исках да получа информация — казва тя.

— Значи обикновено любопитство?

— Имах предвид и изчезналата внучка на мистър Хейл. Това вече е наша работа.

— Значи сметнахте, че има някаква връзка между изчезналата внучка на мистър Хейл и смъртта на Золанда Суейд?

Райън охотно би приел такъв извод.

— Не знаех.

— Разбирам. Но искахте да узнаете, така ли?

— Да.

— Дойде ли в кабинета ви инспектор Брауър?

Изведнъж Брауър вече не е мистър, а инспектор. Райън го обгръща в мантията на правозащитник.

— Дойде — казва Сюзан.

— Значи не е имал навика да отхвърля поръчения на началството дори извън работно време?

— Той беше професионален инспектор. — Без да усети, Сюзан употребява минало време.

— Говорите тъй, сякаш е починал — казва Райън.

— Той е… — Тя млъква за миг. — Той е професионален инспектор.

— Всъщност беше официален полицейски служител, прав ли съм?

— Да.

— И затова имаше достъп до секретните полицейски предавания, така ли?

— Да.

— За какво разговаряхте, когато инспектор Брауър пристигна в кабинета ви?

— Той ми разказа какво е чул на полицейската честота.

— И какво беше то?

— Почти нищо освен факта, че е открит трупът на мисис Суейд и полицията води разследване.

— Попитахте ли го за нещо конкретно?

Сюзан се замисля.

— Може да съм попитала дали е чул как е станало.

Райън повдига вежда.

— Как е била убита мисис Суейд — казва Сюзан.

— Разбирам. И разполагаше ли инспектор Брауър с тази информация?

— Доколкото си спомням, каза нещо в смисъл, че според полицията била застреляна. Че пристигнали санитари, но я заварили мъртва.

— Каза ли ви къде е станало?

— Зад ателието й, доколкото си спомням.

— Значи ви каза къде е намерен трупът? — бързо пита Райън, сякаш Сюзан е допуснала някакво противоречие.

— След като дойде в кабинета ми — отговаря тя. — Тогава ми каза за мястото. Не мисля, че го спомена по телефона.