Скачам от стола.
— Възразявам.
— Задайте въпроса по друг начин — казва Пелтро.
Най-лошото е, че проличават усилията на Сюзан да помогне на свой приятел. Мога да оспоря намеците, че някак е разбрала за вината на Джона, но заседателите вече са получили ясно послание: иначе защо би го направила?
— Не смятахте ли, че във всичко това може да има нещо нередно?
— Не смятах — казва тя.
— Не смятахте. — Райън го изрича не като въпрос, а като утвърден факт. Кимва, обръща се към заседателите и прави няколко крачки по подиума. — Добре, да насочим вниманието си към събитията след двайсет и четвърти юни. Известно време след онази вечер стигна ли до вниманието ви фактът, че инспектор Брауър и мистър Мадриани са огледали на местопрестъплението някои веществени доказателства?
— Да.
— Можете ли да кажете на съдебните заседатели как узнахте?
— Мистър Брауър ми каза.
— Какво ви каза?
— Че един от следователите им показал куршум…
— Куршум ли? Искате да кажете гилза.
— Да.
— Какво друго?
— Угарки от цигари.
— И друго?
— Частично изпушена пура.
Райън я спира, вдигайки показалец като пистолет.
— И спомняте ли си, че при срещата на двайсет и четвърти юни сутринта обвиняемият Джона Хейл предлагаше пури на всички присъстващи?
— Да.
— А как узнахте за угарката от пура на местопрестъплението?
— Мистър Брауър ми каза, че я е видял.
— Какво друго ви каза? За пурата?
— Възразявам, чуто от трето лице.
— Приема се.
Райън се опитва да извади на бял свят, че според Брауър пурата е приличала на онази, която му подари Джона.
— Спомняте ли си дали мистър Хейл почерпи инспектор Брауър с пура по време на срещата при мистър Мадриани на двайсет и четвърти?
— Мисля, че да.
— Мислите ли? — Райън започва да се ядосва.
— Почерпи го — казва Сюзан.
— И разговаряхте ли по-късно с мистър Брауър за нея, след като той беше установил, че подобна пура е открита на местопрестъплението?
Сюзан ме поглежда.
— Налага се да възразя. Обвинението повдига недоказани твърдения.
— Ваша светлост, разполагаме с показанията на експерта по пурите.
— Но не сме наясно дали тогава свидетелката е знаела, че са еднакви.
— В такъв случай трябва да допуснем, че мистър Брауър не й е казал за впечатленията си — настоява Райън.
— Отхвърлям възражението — казва Пелтро.
— Разговаряхте ли с мистър Брауър за пурата, която беше получил от мистър Хейл?
— Водихме такъв разговор — казва Сюзан.
— Разговор. Мисис Маккей, не е ли факт, че наредихте на инспектор Брауър да ви върне онази пура, а той ви каза, че вече я е предал на полицията? И че му се разсърдихте за това?
— Аз съм негов началник — казва Сюзан. — Трябваше да ме уведоми, преди да се замеси.
— Защо? Вече казахте, че случаят не засяга интересите на вашата служба. Било е текущо разследване на убийство. Защо искахте тази пура, мисис Маккей?
Тъй като Сюзан не отговаря, Райън саркастично пита:
— Може би просто ви се пушеше хубава пура?
Двама заседатели се разсмиват.
— Тогава ли пренасочихте инспектор Брауър към други задължения? Бил е така добър да преведе мистър Мадриани до местопрестъплението, но не чак толкова, че да укрие веществено доказателство.
Сюзан гледа Райън с цялата жар, на която е способна. В очите й пламти разтопена стомана.
Намекът е отровен — че Сюзан в съучастие с адвоката на обвиняемия се е опитала да унищожи веществено доказателство. А тя няма какво да отговори.
29
Следобед Райън довежда шофьор на такси, който разказва, че в деня на убийството Джона го спрял на улицата, недалеч от службата на Сюзан, и пътувал до пристанището за яхти в Спаниш Ландинг. Това станало преди три следобед.
За беда никой не е виждал Джона на яхтата, а и той не е останал дълго. Както сподели с мен и Хари, седнал в колата замаян от гняв и възмущение, после карал накъдето му видят очите, докато полицаите го открили да седи на плажа.
Единственият светъл лъч е, че през обедната почивка Пелтро ни викна в кабинета си да поговорим за състоянието на Джона. Както бе обещал, доктор Караши му се е обадил да сподели впечатленията си.
Райън веднага се свърза с шефа на Караши. Сега момчето е отстранено от случая. Съдия Пелтро ще трябва да чака, докато още няколко мъдри глави дойдат да прегледат клиента ни. Личният лекар на Джона ще пристигне чак довечера.
Джона изглежда все по-зле с всяка минута. През цялата обедна почивка лежа по гръб на кушетката в килията. Прежълтял е, а тази сутрин Хари го засече в някакво бездиханно състояние. Той отрича, казва, че се чувства добре, сякаш се смята за длъжен да изкара процеса докрай.