— Да не би да твърдиш, че са фанатици?
— Нека просто ги наречем заблудени хора.
— И досега прокурорите не са успели да я обвинят?
— Точно така. Доколкото знам, агенти на ФБР са преобърнали цялата й организация с главата надолу. Но тя винаги използва един от родителите за съучастник, тъй че, формално погледнато, не става дума за отвличане. А и неслучайно се е настанила край границата. Няма по-хубаво място за изчезване от Мексико.
— Мислиш ли, че и внучката на моя клиент е там?
— Поне така предполагам. За Зо цялата Долна Калифорния е едно голямо скривалище. Прехвърля ги за малко в Енсенада или може би в Росарита, докато намери нещо по-сигурно. Разкажи ми за майката.
— Мамчето е била зад решетките. Бурно минало, свързано най-вече с наркотици. Дядото и бабата издействали съдебно решение за отнемане на родителските права. Когато излязла от затвора, майката се явила при тях заедно със Суейд и се опитала да измъкне детето с помощта на заплахи. Една седмица по-късно се върнала сама, уж за свиждане. Само че при детето имало само една гледачка.
— Удобно.
— Майката и внучката са изчезнали.
— И чакай да позная — казва Сюзан. — Никой не е видял Золанда да припарва до къщата по време на свиждането.
Кимвам.
— А майката и детето вече не са се мяркали.
— Няма и да се мярнат. Във всеки случай не под същите имена и не в този град. Ако можеше, Суейд би ги пратила и на друга планета. Бъди сигурен, че през идната година майката ще смени цвета и дължината на косата си поне десетина пъти. Внучката на клиента ти може да заприлича на момченце. Когато Золанда приключи с магиите, никой няма да разпознае нито майката, нито детето.
— Изненадва ме, че Суейд не е проверила майката — казвам аз. — Джесика Хейл излиза от затвора. Захванала се е с наркотиците още като хлапачка.
Сюзан мълчи.
— Как се казва твоят клиент? — пита накрая тя. — Да не е някоя знаменитост?
— Не съвсем. Защо?
— Напоследък Зо страшно си пада по знаменитостите. Злите езици твърдят, че се е пристрастила към славата.
Изглежда, избива някакъв скрит комплекс. Подгони неколцина видни граждани, между тях и главния съдия.
— Шегуваш се.
— Не. Синът и бившата му жена изчезнаха преди повече от година заедно с около половин милион долара от общата банкова сметка.
— Не бих се учудил, ако се опита да опандизи Суейд, та макар и само заради принципа.
— Направи го — казва Сюзан. — Само че тя има добри адвокати. И както вече споменах, съдията не успя да оформи картинка, в която да намести Зо. Напоследък май я влече към властта и парите.
— Моят човек е обикновен работяга, спечелил случайно голяма сума.
— Как?
— От лотарията.
— Майтапиш ли се?
— Не, сериозно говоря.
— Значи наистина познаваш човек, който е спечелил? Мислех си, че просто обявяват числата за радост на населението — съвременен вариант на гладиаторските игри в древния Рим.
— Познавах го още преди да спечели и явно ме е запомнил с добро.
— Колко е спечелил? — пита тя.
— Осемдесет и седем милиона долара.
— Господи! — Тя се разсмива. — Направо неприлична сума. Трябва да ме запознаеш. Женен ли е?
— Скоро ще станат четирийсет години.
— Защо най-добрите са вечно заети?
Леко притискам с палец отстрани под ребрата.
— Ооох! Боли. — Тя продължава да се киска. — Е, какво иска от теб този клиент?
— Отчаян е. Иска да извия ръцете на Суейд. Да изкопча от нея къде е детето. И да наема частен детектив, който да го издири.
Сюзан се разсмива. После поклаща глава.
— Той не разбира с кого си има работа.
— Разполага с достатъчно средства. И охотно ще хвърли всичко до последния цент, само и само да си върне внучката.
— Нищо чудно да стигне дотам. Нека ти дам един съвет. — Тя се преобръща на една страна, за да ме погледне в очите. — Не се замесвай.
— Защо?
— Защото те чакат много неприятности, а накрая ще останеш с празни ръце. Зо се е прочула с успехите си в тия истории. Досега никой не е успял да я притисне в ъгъла нито съдилищата, нито правозащитните органи. Някои от най-добрите частни детективи в страната са се опитвали да следят нейните хора, за да открият дечицата, изчезнали под крилото на Зо. И засега всички удрят на камък.
— Благодаря за доверието.
— Ти ме попита дали познавам жената. Просто ти казвам какво е положението. Тя харесва онова, което върши. Засега й се разминава. Пет пари не дава за съдилищата и мрази адвокатите. Навремето бившият й съпруг бил наел опитен адвокат. А имал и много пари. Адвокатът го отървал от обвиненията в нападение, отвличане и опит за убийство. Извел го от съдебната зала, после веднага се върнал и подал молба за родителските права.