В опит да умилостиви Пелтро Райън увери съда, че ще призове само още един свидетел. После се оттегляме през почивните дни. Според Райън Джона ще си почине, ще мине през прегледи с милион електроди, а ако зависи от обвинението, сигурно ще има и доста висок волтаж по тях.
— Мистър Хейл, как се чувствате? — Пелтро привежда глава от висините. — Ако пожелаете да прекъснем, кажете веднага.
Джона поклаща глава и безсилно махва с ръка.
— Добре съм, ваша светлост.
Ето ти свидетелство за здраве от собствения ми клиент.
Смята това за почтено. Прокуратурата се мъчи да го закопае, а той иска да играе по правилата.
Обвинението може и да е приключило, но последният свидетел ме плаши. Райън призовава Флойд Джефърс, бившия общ работник от яхтата, когото Джона твърди, че не е виждал почти две години.
Джефърс има вид на алкохолик — мършава фигура, с леко издут корем и торбички под очите. Човек неволно се пита дали черният му дроб вече не е разяден. Косата му изглежда като кълцана с тъпи градинарски ножици.
Облечен е с чифт нови джинси, запретнати отдолу — вероятно купени с общински пари специално за случая, — и памучна риза на жълти карета, да му отива на тена. Ризата е поне с два номера по-голяма.
Такъв свидетел е по-добре да не облича костюм. Би изглеждал направо смешен.
Райън го кара да съобщи фамилията си буква по буква за протокола. После пита за адреса. Може и да греша, но се обзалагам, че е някакво общежитие, вероятно на Окръжния център за борба с алкохолизма и наркоманията.
Тревожи ме въпросът защо Райън призовава Джефърс, и то като последен свидетел. Има едно задължително правило: приключвай винаги с блестящ финал, остави заседателите да разсъждават над най-силните ти доказателства и се надявай, че ще забравят слабите точки.
— Мистър Джефърс, ще ви помоля да погледнете обвиняемия мистър Джона Хейл и да кажете на съдебните заседатели дали го познавате.
Джефърс поглежда Джона, усмихва се, кимва и дори махва с ръка. Още по-лошо, Джона отвръща на поздрава.
— Той е — посочва свидетелят с пръст.
— И тъй, вие познавате мистър Хейл?
— Да.
— Можете ли да ни кажете как се запознахте?
— Работех при него — казва Джефърс, сякаш цялата зала би трябвало вече да знае. Без съмнение хиляди пъти е преповтарял всичко с Райън и неговия екип.
— Кога беше това?
— Работих при него около шест месеца. Трябва да е било преди две години.
— И какви бяха задълженията ви на яхтата?
— От всичко по малко.
Предполагам, само пиенето е било много.
— Занимавах се с поддръжката. Почиствах след плаване. Пусках въжета с примамки. Понякога помагах с куката, ако рибата се окажеше едра.
— Вие ли бяхте единственият помощник?
— Не. Бяхме двама. Понякога трима, в зависимост от времето. Отначало мистър Хейл довеждаше и капитан от време на време.
— Добре ли се погаждахте с мистър Хейл?
— О, да. Той е добър човек. Добър началник. Хубави пари плащаше. Понякога, като нямах къде да спя, разрешаваше да оставам на яхтата.
— Позволил ви е да живеете там?
— Ами да — казва Джефърс. — За няколко седмици през лятото. Трябваше ми подслон. Нямах пари. Затова ми разреши да остана. А пък аз я наглеждах.
— Кога беше това?
Джефърс се замисля. Не е чак толкова завеян, колкото може да се очаква от алкохолик.
— По-миналото лято. Бях дошъл само за няколко седмици. Докато си събера пари за квартира.
— Къде спяхте, докато бяхте на яхтата?
— Има голяма каюткомпания с кушетки от двете страни. Там спях.
— Значи докато живяхте на яхтата, донесохте и някои… някои свои лични вещи?
Райън натъртва някак особено на думите лични вещи, като че си разменят шифровани послания.
— Да — потвърждава Джефърс. — Тогава донесох и пистолета.
— Пистолет ли? — пита Райън. — Какъв пистолет?
Аз изхвръквам от стола като ракета.
— Ваша светлост, протестирам. Настоявам за предварителен разпит на свидетеля.
— Ваша светлост, свидетелят беше в списъка — възразява Райън. — Защитата е имала възможност да го разпита.
— Ако обвинението разполага с пистолета, длъжно е да ни уведоми.
— Разполагате ли с оръжието? — пита Пелтро.
Райън поклаща глава.
— Нямаме пистолет, ваша светлост. Но свидетелят може да съобщи къде го е видял.
Като торпедо, изхвръкнало от мъглата над спокойни води, изведнъж всички подробности от тактиката на Райън се проясняват, ала вече е твърде късно да ги избегна. Ето защо искаше от Сюзан да обясни на заседателите, че след срещата е откарала Джона до кабинета си, защото неговата кола била на пристанището. Според доказателствата и теорията на Райън оръжието също е било там. Сега, след показанията на таксиметровия шофьор, вече се знае, че Джона е ходил до яхтата, имайки предостатъчно време да отиде при Суейд и да я убие.