Сюзан кимва.
— Ще ни трябва кола.
— Това може да се уреди.
— Имам адрес. Трябва да разберем къде е.
— Как се добра до адреса?
— Не мога да ти кажа — отговаря тя.
Предполагам, че прикрива екипа си, че сигурно е използвала служебното си положение за последен път, вероятно за да пришпори някой инспектор на юг със самолета. Човекът е извадил късмет или Джесика е станала непредпазлива. Последното ме изпълва с тревога.
— Щом си успяла да я откриеш, значи и Онтаверос може — казвам аз.
— Не бива да прибързваме — отвръща тя. — Имаме само една възможност. Провалим ли се, повече няма да я видим.
Поведението й ме успокоява. За човек, който рухва от висините на служебното положение, тя се държи удивително спокойно и делово. Странно, че след всичките тия тревоги и тормоза на Райън не ме упреква за нищо. Просто действията й вече са по-умерени, не тъй дръзки. Мисля, че смята станалото за неизбежно.
— Тя вероятно няма да се върне с нас. — Сюзан има предвид Джесика. — Готов ли си да го приемеш?
— Показанията й биха ми свършили работа — казвам аз.
Наистина, Джесика може да осигури липсващото звено между Онтаверос и Суейд. Фактът, че го е познавала, че е живяла с него, би ми дал достатъчно доказателства, за да убедя Пелтро и да изградя защита.
— Нашата цел е детето — казва Сюзан. — Мисля, че е излишно да се залъгваме. Джесика няма да дойде. Тя неслучайно е тук. Укрива се.
— Укрива се заради детето.
— Да. И може да ни последва, ако отведем Аманда. Но да се мъчим да преведем и двете през емиграционните власти и митницата на аерогарата ще е голяма грешка. Ако Джесика вдигне скандал, всичко пропада.
Колкото и да не ми се харесва, Сюзан е права. Детето може някак да убедим. С възрастен човек, особено сприхав като Джесика, няма начин.
— Добре, разбрахме се.
Питието на Сюзан пристига. Тя смуква от сламката.
— Ще ни трябва някакъв документ за детето — казва тя. Паспорт или нещо със снимка. Може би Суейд им е осигурила фалшиви документи. Когато открием апартамента, една от първите ни задачи ще е да ги потърсим. Из багажа, по чекмеджетата. Ще ни трябва документ, за да се измъкнем.
Кимвам. Учудвам се колко внимателно е обмислила всичко.
— Ако стане най-лошото, ако всичко друго се провали, ще я отведем в американското консулство. Проверих. Имаме консул в града.
Сюзан отваря чантата си. Вади плик и ми го подава. Вътре има нотариално заверено копие от съдебното решение за родителските права.
— Като прибавим и моите документи на държавен служител, поне ще ги накараме да задържат детето за малко, докато всичко се изясни. Докато убедим властите да върнат Аманда в Щатите. Като открием мястото, един от нас трябва да иде до предната врата. Може би аз. На жена по-лесно ще се довери.
— И какво ще й кажеш?
— Не знам. Просто ще гледам да спечеля време. Ще й говоря нещо. Че ме пращат да огледам жилището. Че искам да наема същото. Каквото и да е, стига да я задържа на вратата.
— А аз какво да правя?
— Да провериш дали има заден изход.
Според Сюзан така ще попречим на Джесика да избяга и вероятно ще се доберем до детето.
— А с Джесика какво да правим?
— Остави на мен — казва тя.
— Какво ще правиш?
— Ако се наложи, ще я вържем.
Явно Сюзан е готова на всичко, дори с риск да попадне в мексикански затвор.
— Ами ако в къщата има още някой?
— Не знам. Затова не искам да бързаме. Трябва първо да поогледаме. Веднага след обяда.
Преобличаме се с шорти, памучни тениски и тъмни очила. Аз наемам малък джип, който мога да управлявам по неравните пътища и тесните улички.
Всичките ни планове се основават на едно предположение — че детето ще дойде с нас доброволно, че щом споменем за дядо и баба, Аманда Хейл веднага ще се качи в колата.
Според Сюзан това е за предпочитане, но тя казва, че Аманда при всяко положение трябва да дойде с нас. Ако се наложи — насила.
Спираме пред един магазин на главната улица. Докато аз чакам на паркинга, Сюзан влиза вътре. Пет минути по-късно излиза с найлонова торбичка. Сяда до мен и затваря вратата. В торбичката има петнайсет метра памучно въже като за пране и ролка широки лепенки.
— Сега отиваме на още едно място. Продавачката каза, че е нагоре по хълма.
Аз карам, Сюзан оглежда табелите. След две пресечки открива каквото търсим. Аптеката. Този път Сюзан излиза само след две минути и носи половинлитрово метално шише със запушалка на винт.
— Какво е това?
— Етер.
Сега е ясно как смята да се справи с Джесика. Малко упойка върху парцал, после я връзваме и слагаме на устата й лепенка. Докато я открият, вече сме в Сан Диего, Лос Анджелис или където ни отведе първият самолет за Щатите.