Стоим навън и гледаме как от дискотеката излиза пушек, а зад полицейските заграждения се натрупва тълпа. Джак ми разказва как от дълги дни насам дебнели Онтаверос. Проследили го до Кабо и били само на секунди от него, когато във входа на дискотеката избухнала огнена топка.
Агентът ми прави знак да го последвам към редицата трупове, покрити с одеяла.
Така нареченият Боб дръпва едното одеяло. Човекът отдолу лежи по гръб, с изпънати ръце.
— Запознайте се с Естебан Онтаверос — казва агентът. — И двама от неговите наемници. Без да броим онези, които изпекохте вътре.
Едно от телата е на Джесика Хейл.
Пристигат пожарникарите и потушават последните пламъци по няколко обгорели греди над входа, където температурата на взрива е била най-висока.
Мексиканските власти вече са ни разпитали. Не споменахме за намерението си да отвлечем Аманда. Казахме, че само сме я издирвали. Изглежда, че ни повярваха. Сюзан им показа завереното копие от решението за родителските права. След като видяха нейните служебни документи и чуха няколко добри думи от нашите агенти, полицаите ни предадоха под опеката на американския консул. За мексиканската полиция настава същинска правозащитна фиеста, макар че е загинал и техен човек. Убили са един от най-знаменитите наркобарони в страната. Тукашната преса има да гърми седмици наред.
Пет часа по-късно отново сме в Сан Диего заедно с Аманда. Мери ни посреща и се разиграва сцена, която би затрогнала дори камък.
Във вторник сутрин отново съм в съда. Джона все още лежи в болницата, макар че е ободрен и бързо се поправя. След завръщането на Аманда отново има за какво да живее. Тя вече го навести на два пъти и от вчера той сяда в леглото.
Джона потвърди онова, което изрече неволно, преди да припадне в съда — че отдавна е изхвърлил пистолета на Джефърс зад борда. Казва, че се отървал от него, защото не го искал нито на яхтата, нито у дома си. Аманда непрекъснато водела приятели и Джона почвал да се тревожи от опасностите на детското любопитство.
Днес ние с Хари се опитваме да направим първата крачка към приключване на съдебния кошмар. Предлагаме нови доказателства.
Райън е бесен, твърди, че така и не съм разкрил нито доказателствата, нито свидетелите си.
Но Пелтро е верен на предишното обещание, че ако успея да докажа връзката с Онтаверос, мога да го използвам в защитата. Предлагането на доказателства е чисто писмена работа и може да стане без присъствието на обвиняемия. През цялото време Пелтро държи заседателите под ключ в един мотел нощем и в съдебната им стаичка денем. Не е ясно докога може да продължава.
Той ме пита за здравето на Джона. Казвам му, че не знам; ще трябва да питам лекарите.
Райън има сериозен проблем с текущите събития в Кабо. Джесика може и да е мъртва, но днес никой не отрича, че Онтаверос я е издирвал. Отделът за борба с наркотиците няма да позволи на двамата агенти да се явят пред съда. Но ни пратиха човек от специалния отдел на мексиканската федерална съдебна полиция, който цели две години с изумително упорство преследвал Онтаверос.
Лейтенант Ернесто Лопес Сантес е ветеран с осемнайсетгодишен стаж в мексиканските войни срещу наркотика. Висок, строен мъж с дълго тясно лице, черна коса и проницателни черни очи. Говори на испански много бързо, думите просто се леят от езика му, а преводачът напразно се мъчи да му насмогне. Накрая Лопес реши, че английският му може и да не е съвършен, но ще свърши по-добра работа.
— Къде научихте английски, лейтенант?
— Escuela — казва той. — Училище. В Халиско.
Целта на нашето предложение е да определим дали зашитата може да представи доказателства, че Онтаверос е имал както мотив, така и възможност да убие Суейд.
— Можете ли да ни кажете къде бяхте на осемнайсети, в събота вечерта… тоест преди три дни?
— Ваша светлост, това няма нищо общо с делото — обажда се Райън.
— Предстои да решим дали няма — казва Пелтро. — Говорете.
И той прави на Лопес знак да започва.
— Бях в Кабо Сан Лукас.
— По служба ли?
— Да.
— Можете ли да кажете на съда какво се случи онази вечер?
— Имаше престрелка в ресторант. Загинаха неколцина наркотърговци. И двама полицейски служители.
— Можете ли да ни кажете колко са били престъпните нападатели?
— Да. Петима. Може би повече.
— Петима бяха убити, така ли?
— Да. Туй е вярно.
— Разпознахте ли един от убитите като Естебан Хосе Онтаверос?
— Да.
— Издирваха ли го в Мексико?
Той ме поглежда така, сякаш не разбира въпроса.