— Fugitivo? — пояснява преводачът.
— О, si. Да. Онтаверос бягаше от правосъдието.
— Ако ви покажа снимка на този Онтаверос, ще го разпознаете ли?
— Може би — казва той.
На подиума пред мен лежи папка. Вътре има няколко копия от една и съща снимка, направени само преди няколко часа. Подавам две на пристава — едно за свидетеля и едно за съдията, после давам трета снимка на Райън, който почва да я проучва старателно.
— Това е увеличена фотография — казвам аз на свидетеля.
Той поглежда и кимва.
— Виждали ли сте я друг път?
— Не.
— В кадъра има няколко души. Ще ви помоля да се съсредоточите върху човека с черното сако на втори план. Онзи с мустаците.
— Откъде имате това? — пита Лопес.
Подминавам въпроса.
— Разпознавате ли този човек?
Веждите му подскачат.
— Да.
— Можете ли да кажете на съда кой е той?
— Естебан Онтаверос.
— Уверен ли сте?
— Да.
Обръщам се към Пелтро.
— Ваша светлост, разполагаме със свидетел, който ще потвърди, че снимката е направена на пристанището Спаниш Ландинг тук, в Сан Диего, същата сутрин, когато Золанда Суейд бе убита.
Онзи подпийнал приятел, който настояваше за един последен кадър с рибата, е направил може би най-ценната снимка в живота на Джона. Видях копията, когато ги донесоха на Мери два дни след ареста на Джона. Полицията ги конфискува като веществени доказателства за рибата меч и бяха включени в прокурорския списък. Но за пръв път ми хрумна, когато видях проснатите тела в двора пред дискотеката. Помолих да ми покажат трупа на Онтаверос. Исках да видя човека, който бе дебнал моя клиент и убил Хоакин Мърфи.
Едва когато се върнах и проучих снимката с лупа, установих твърдо връзката. Онтаверос наистина е дебнал Джона с надеждата да открие следите на Джесика.
— И още нещо…
Раздавам други копия от снимката. Тези не са увеличени, тъй че обхващат целия кадър.
— Ваша светлост, виждате обвиняемия Джона Хейл до рибата меч, чиято кръв вече бе приета за доказателство на обвинението. Разполагаме с фотографски експерти, които могат да потвърдят, че Онтаверос е бил най-много на три метра от рибата, а единственият път за напускане на кея минава точно край нея. Погледнете, тя заема почти цялата ширина.
— Защитата фантазира — казва Райън. — Има ли кръв по Онтаверос на тази снимка?
Обръща се към съдията, но не получава отговор.
Независимо дали кръвта е могла да стигне до колата на мексиканеца, или не, Райън вече има сериозен проблем. Доказали сме присъствието на Онтаверос близо до главната улика. Това обяснява привидно необяснимото и дава почва за основателни съмнения.
Журналистите от първия ред усърдно записват всичко в бележниците.
— Но не съм свършил. Има и друго, на пръв поглед дребничко доказателство, на което не смеех и да се надявам преди седмица. Лейтенант Лопес, имахте ли вие или вашите хора възможност да претърсите мъртвите нападатели в Кабо Сан Лукас?
Той кимва.
— Да.
— И какво открихте?
— Пистолети. Наркотици. Предимно кокаин.
— А по-специално у един от мъртвите стрелци в дискотеката открихте ли още нещо?
— Открихме пура — казва свидетелят.
Из залата се надига развълнуван шепот.
— Носите ли тази пура със себе си? — питам аз.
— Да.
Той бръква във вътрешния си джоб и когато вади ръка, стиска малко сребристо метално цилиндърче — точно като онова, в което бе пурата, връчена от Джон Брауър на полицаите.
— Ваша светлост, разполагаме с експерт, който е готов да даде показания, че пурата в цилиндърчето е „Монтекристо А“ и че опаковката изобщо не е била разпечатвана. Тази пура съвпада напълно с угарката, намерена до трупа на Золанда Суейд.
Този път не избухва шепот, а истински рев.
— Ваша светлост, ваша светлост — опитва се Райън да привлече вниманието на съдията. — Настояваме за възможност да изследваме пурата.
Глъчка и вълнение в залата. Пелтро удря с чукчето. Поглежда свидетеля отвисоко. Заради шума разчитам само по устните му какво казва:
— И сте открили това у мъртвия стрелец в Кабо?
Поне ми се струва, че казва това, а свидетелят кимва.
Не знам дали секретарката го е записала. Всъщност няма значение.
— Елате в кабинета ми — казва Пелтро. — Прекратявам заседанието.
— Ваша светлост, те не могат да обяснят как рибешката кръв е попаднала в колата им. — Райън говори за колата на мексиканците. — Имат ли изобщо кола?
— Не ни трябва кола — казвам аз. — Какво още искате? Може би снимка как Онтаверос стреля по Суейд?
— Обзалагам се, че за час ще ми намерите и това.
— Оспорвате ли автентичността на снимката?
Пелтро се втренчва в Райън. Проблемът на прокурора е, че обвинението вече включи в материалите си снимката на рибата меч, увиснала над кея. Увеличената фигура ясно се вижда и на оригинала.
— Не — отговаря Райън. — Все пак няма доказателства за кървави петна по човека.
— Не можеш да минеш по онзи кей, без да се оплескаш — казвам аз на съдията.
Пелтро вдига ръце в знак да млъкнем и двамата.
— Тук имаме сериозен проблем — казва той. — Поне засега обвиняемият не е в състояние да продължи участието си в делото. Въпросът е докога да чакаме.
Пелтро иска да прескочим спора около доказателствата и да преминем към по-практични въпроси.
Райън най-сетне почва да проумява неизбежното. Цялото му обвинение се разпада. Пелтро не желае да държи заседателите под ключ до безкрайност и търси някакво средно решение.
— Дори да приема възраженията ви за кръвта — казва Пелтро, — какво ще кажете за пурата?
И той се обръща към Райън.
— Искаме да изследваме пурата — заявява Райън.
Още преди да довърши, разбира, че е трябвало да си мълчи.
— Тя все още си е в проклетата опаковка — отсича Пелтро. Сложил е пурата насред бюрото, та всички да я виждаме. — Наистина ли вярвате, че няма да се окаже от същата марка?
Пред такъв скептицизъм Райън няма отговор.
— Можете да изследвате пурата, но ви казвам още сега, че ако не представите крайно убедителни възражения, това ще бъде прието. — Пелтро потупва пурата пред себе си. А колкото до снимката, тя вече е част от материалите.
Аз седя срещу бюрото на съдията и се усмихвам. Ако можех, навярно бих се изкушил да грабна прословутата пура и да я изпуша.
— Разбира се — добавя Пелтро, — ако не искате да прекратя процеса по процедурни съображения.
Предлага на Райън достоен изход.
Аз се надигам на стола. Не съм очаквал това.
— А вие — обръща се съдията към мен. — На вашия клиент изобщо не му трябват непрестанните тревоги в един съдебен процес, тъй че не ми пробутвайте разни глупости за очистване на доброто му име. Ако не са променили закона след студентските ми години, не можеш да опозориш човек в гроба, а точно това го чака, ако протакате още малко.
Без да кажа нито дума, аз се облягам назад. Нещо ми подсказва, че той е прав. Ако продължим делото, мога да тормозя Райън, вероятно дори да го смачкам, но дали Джона ще доживее до края?
Утре сутрин историята ще изскочи във всички вестници — престрелката в Мексико, още една жестока битка срещу царете на наркотика. Само че ще има и местни подробности, връзка с убийството на Золанда Суейд. С обвинението на Райън е свършено и той го знае.
— Ако прекратим процеса по процедурни съображения — казва той, — това трябва да стане само поради неспособността на обвиняемия да продължи.
Райън вече е лапнал въдицата и си търси политически чадър. Така Джона не може да го съди, а за пресата има готов отговор. Не е загубил делото. Просто в светлината на някои доказателства не желае да го възобнови.
Пелтро е съгласен. Поглежда мен. Бих предпочел оправдателна присъда, но знам, че той не може да я издаде.
— Значи се споразумяхме — казва Пелтро. — Да вървим да го запишем в протокола.