В напрежението на момента ми се стори, че я виждам да пада върху тлеещото тяло. Грешах. Сюзан откри възможност да потопи Райън заедно с обвинението и я използва.
Дори и да искам, не бих могъл да го докажа. Вече толкова много пръсти са пипали металната опаковка — Лопес, бог знае колко мексикански ченгета и накрая Пелтро. Да се открият ясни отпечатъци от Сюзан би било равносилно на чудо.
Знам обаче, че без тази пура не е ясно дали щях да убедя Пелтро да приеме новите доказателства, или да прекрати процеса.
Пурата беше начинът, по който Сюзан върна на Аманда предишния й живот и прогони черния облак, надвиснал над Джона. Тя си играеше на господ. Джона й подари пура, а сега тя му я върна по свой начин. Това беше нейният път към изкуплението, защото именно Сюзан бе седяла в колата със Суейд в нощта на убийството.
Мина вече седмица, откакто Пелтро прекрати делото. През онзи следобед Райън излезе на стъпалата пред съда и обяви, че правосъдието е удовлетворено и прокуратурата няма да обвини повторно Джона.
Може би само в това сме единодушни. Сигурен съм, че Суейд е била убита при самозащита.
Едва днес вечерта най-сетне обединих всички подробности. Докато се преобличах да дойда насам, разрових гардероба и измъкнах куп дрехи за пране. Случайно докоснах нещо твърдо и плоско в джоба на зацапаните бермуди. Бяха същите, които носех онази вечер в Кабо и още миришеха на дим.
В задния джоб открих чековата книжка, която Джесика хвърли по мен и която по-късно вдигнах от пода. В суматохата просто я пъхнах в джоба си и забравих.
Сега я отворих. Чекът, подписан от Джесика, още беше вътре, неоткъснат от перфорацията. А името на подписа съвпадаше с отпечатаното на корицата — Сюзан Маккей.
И изведнъж всичко ме връхлетя като потоп. Телевизорът в кухнята не само приличаше на откраднатия от Сюзан; беше нейният. Чудех се как Сюзан ги е издирила в Кабо, след като никой друг не успя. Отговорът беше в чековата книжка. Джесика бе използвала в Мексико няколко самоличности, плащайки с чекове на чуждо име и крадени кредитни карти. Беше издала и още един чек на името на Сюзан. Вторият екземпляр още си стоеше в книжката. Чек за последния месечен наем в „Лас Вентанас де Кабо“.
Вероятно Джесика си е мислила, че никой не ще има време да го проследи. Вече е действала по утвърден график, създаден от нея и Суейд още веднага след бягството в Мексико. Предстояло Суейд да я върне в Щатите с нова самоличност и нов живот. Но не знаела, че Суейд е мъртва.
Джесика и Джейсън Кроу са се вмъкнали в дома на Сюзан, но не случайно. Взели чековата й книжка, кредитните карти, телевизора, малкия фотоапарат и още нещо — портативния компютър, който Сюзан използваше за работа. Подозирам, че Суейд е искала точно него и затова ги е пратила в дома на Сюзан. В замяна обещала да помогне на Джесика да отвлече Аманда.
Каквато и информация да е имало в онзи компютър, явно с нея намеците за скандал в съобщението за печата са станали толкова застрашителни, че същия ден да пратят Сюзан на посещение в ателието.
Виждам я да се задава през двора с широка усмивка и великолепна лятна рокля. Ставам. Тя ми протяга ръка и сяда отсреща. Лекичко я целувам по бузата.
— Отдавна ли чакаш? — пита тя. Намества се по-удобно.
— Само няколко минути — казвам аз.
Тя поглежда коктейла ми.
— Имам да наваксвам.
Сервитьорът идва и Сюзан посочва чашата.
— Още един такъв.
Още преди човекът да се отдалечи, лицето й изведнъж става мрачно. Трябвало да поговорим за нещо. Било сериозно и засягало двама ни.
В един миг се надявам на честност. Може би след всичко сторено Сюзан най-сетне иска да се разтовари от всички тайни на вечерта, когато умря Суейд.
Вместо това тя казва:
— Приех работа в друг град.
Поглеждам я с недоумение. За пръв път съм толкова объркан от жената, която мислех, че познавам.
— Знам, че си изненадан — казва тя. — Но размишлявах дълго. Кариерата ми тук е свършена. Някои хора никога няма да забравят какво направих.
— Какво си направила?
— Знаеш много добре. Казах ти за пистолета на Суейд. Подкрепих те в съда. И онази малка екскурзия до Кабо.
— Всички казват само добро за теб пред вестниците. Наричат те героиня.
Тя поклаща глава.
— Някои просто са принудени да го казват. Но имат дълга памет за онези, които не играят по правилата.
Така е. Политиците са най-нисшата форма на живот в този свят.
Коктейлът й пристига — текила в чаша за пунш. Тя захапва сламката.