— Какви са условията за помилване? Предвиждат ли проба за наркотици?
Хари оглежда документите.
— Пълен надзор. Всяка седмица посещение при наблюдаващия служител, на две седмици кръвна проба. — Той плюнчи пръсти, притиска факсовете върху бюрото и бързо ги прелиства, гледайки върху всяко копие един и същ раздел. — Взели са първата проба две седмици след освобождаването. Била е чиста. Отрицателен резултат. — Той прелиства още няколко страници, прескача една и бързо се връща. — Не се е явила на втората проба. — Ново прелистване. — И на третата. — Той преглежда нататък. — След това няма нищо.
— Значи може пак да се дрогира? — питам аз.
— Според мен има такава вероятност — казва Хари. — Защо да нарушава условията за освобождаване без солидна причина? Явно крие нещо.
— Така изглежда. И между другото защо да изпълнява условията, ако знае, че ще избяга?
— Прав си.
— Все пак има за какво да се хванем — казвам аз. — Знаем ли кой я е снабдявал, преди да попадне в затвора?
— Още работя по тази линия — казва Хари.
— Ако пак се дрогира и е някъде из околностите, може да попаднем на следа.
Не е много сигурно, но се надявам наркоманията да я е върнала към предишния снабдител.
Хари кимва.
— Ако не купува от уличните търговци и се знае, че редовно е посещавала един и същ адрес, можем да пратим някого да дебне там и с малко късмет да я проследим до детето.
Той си отбелязва да наблегне върху издирването на пласьора.
— Според Джона са я арестували, докато пренасяла нечия доставка.
— В Сан Исидро — уточнява Хари.
Вдигам от бюрото документа за освобождаване и го преглеждам. Параграфите на присъдата показват, че се е признала за виновна.
— Това са обвинения на щатската прокуратура — казвам аз. — Пренасянето през международна граница би трябвало да се таксува за федерално престъпление.
— Ако поискат да предявят обвинение — отвръща Хари. — Чух, че не са поискали.
— Защо?
Хари свива рамене, сякаш не знае.
— Не съм чувал федерален прокурор да подмине такова дело.
— Мислиш ли, че са изцедили от нея сведения? — пита той.
— Точно това мисля. Споменава ли се в съдебните документи за кого е пренасяла стоката?
— Не. Прегледах внимателно. Федералните предали случая на щатската прокуратура с готово обвинение. Джесика се признала за виновна в притежаване на наркотици с цел продажба.
— Защо са били толкова великодушни? — питам аз.
Хари ме поглежда.
— Може би е имала нещо, което са искали?
— Да видим дали ще успеем да го открием.
Той пак си записва.
— А дали вече не са я подгонили за нарушаване на условията по освобождаването? Няма ли призовка? Джесика е пропуснала поне две срещи с наблюдаващия служител, не е минавала и на проверка за наркотици. Рано или късно прокуратурата трябва да я засече поне по процедурна линия и да насрочи дело за отмяна на помилването.
— За това ще им трябва поне месец — казва Хари.
— Значи ако я спрат за превишена скорост и се представи с истинското си име, няма дори да я приберат в участъка?
— Не, поне засега.
— Чудесна система — казвам аз.
— Обикновено клиентите ни не се оплакват.
Тук нямам какво да възразя.
— Ами приятели? Няма ли някой, с когото да е била по-близка и все още да поддържа връзка?
— Продължавам да търся. Засега съм открил само едно име в съдебните документи. — Хари поглежда бележките си. — Някакъв тип на име Джейсън Кроу. Полицейското му досие е километрично. Имал връзка с Джесика. Осъден за кражба с взлом горе-долу по същото време, когато я арестували за наркотиците.
— Значи не са го викали за свидетел?
— Не, едва ли — казва Хари. — Той има съдебно минало. Още от детството. Не знам за какво, не се дава информация. Но като възрастен е осъждан за побой, джебчийство и взлом. Най-тежкото обвинение е застрашаване на детски живот. Пъхнал детето в закопчан спален чувал и седял върху отворения край, докато припаднало от липса на кислород. Доколкото разбрах, това станало след скандал с бившата му съпруга, която редовно използвал вместо боксова круша.
— Кроу е бил женен?
— Точно така, в минало време — казва Хари.
— Може би ще го открием чрез бившата съпруга?
— Не ми се вярва да поддържа връзка с него.
— Какво знаем за отношенията между Кроу и Джесика?
— Известно време живели заедно. Кроу пренасял багажи на аерогарата. Джесика работела там като сервитьорка в един от баровете.
— И всичко това го имаше в съдебното досие?
— Може съдията да е събирал материал за младежки вариант на „Дързост и красота“. Знам ли? Открих му записките от съдебното заседание, половин бележник с ужасно нечетливи драскулки. Доколкото успях да ги разшифровам, адвокатът на Джесика май се е помъчил да оправдае всичко с лошото влияние на Кроу.