Натискът от ноктите й оставя бразда под думите.
Обвиненията срещу Хейл бяха известни на съдебните власти и редица държавни организации, включително Агенцията по въпросите на младежта и децата. Тези служби обаче не реагираха. Напротив, те подпомогнаха Хейл в стремежите му да получи родителски права над въпросното дете. Бездействието на властите е част от далеч по-голям и сериозен скандал, свързан с корупция и престъпни действия на държавни служители. Тези лица ще бъдат назовани поименно и дейността им ще бъде разкрита в пълни подробности на нашата пресконференция, предвидена за 9:30 ч на 19 април, петък, пред съдебната сграда.
— Кажете, не знаехте ли, че Джесика е представила тези обвинения на ченгетата още преди осем месеца? Както и на онази усойница Маккей от Службата за закрила на децата.
Името на Сюзан ме вцепенява за миг. Питам се дали Суейд не знае за нас двамата. Не, няма откъде да научи.
За пръв път чувам, че Джесика е отправила обвинения срещу Джона — естествено, ако Суейд казва истината. Бездействието на ченгетата не ме изненадва. Без съмнение Джесика е отишла при тях, те са надникнали в досието й, поразпитали са тук-там и са закрили разследването поради липса на доказателства. Не е нужно да си гений, за да проумееш, че една жена, току-що излязла от затвора и водеща борба на живот и смърт за родителски права, би казала каквото й хрумне, само и само да притисне противника до стената. И все пак се питам защо Джона не ми спомена нищо за обвиненията, ако наистина ги е имало.
— Джесика Хейл е наркоманка, която лъже от най-долни подбуди — казвам аз. — Никога не е искала от родителите си друго, освен пари. Затова е цялата шумотевица.
— Е, изглежда, че са се намерили и други кандидати прекъсна ме Суейд.
— Какво намеквате?
— Намеквам, че старецът ръси пари където трябва, та съдията да поомекне, а ченгетата да си затварят очите. Така стават тия неща.
— Джесика ли ви го каза?
— Не беше необходимо. Знам как работи системата, как загърбват собствените си правила, когато им е изгодно. А имам и доказателства. Можете да им го кажете.
— На кого и какво да кажа?
— Четете вестниците — отвръща тя.
Аз отново оглеждам съобщението, сякаш съм пропуснал нещо.
— Не, не там — казва Суейд. — В сутрешните вестници. Да не мислите, че ще изложа всичко в съобщението, та тъпите журналисти да провалят нещата с неуместни въпроси? Имам документни доказателства. За цялата гадост.
— Какви? Документи, с които да докажете, че Джона Хейл е измъчвал внучката си? Това само луд човек би го изложил в писмена форма.
— Не е важно — казва тя, сякаш си говорим на различни езици.
— О, важно е. Джона Хейл няма нищо общо с тия нелепи обвинения. Ако водите лична война с властите, това си е ваша работа. Не замесвайте невинен човек.
— Невинен! — възкликва Суейд. — Занесете това съобщение на вашия невинен човек и го вижте как ще се изпоти. — Тя посочва листа. — И му кажете да си обуе азбестови галоши. Защото ще нагази право там.
Поглеждам я с недоумение.
— В ада — пояснява тя и пренебрежително махва с ръка. — А сега марш навън. Имам работа. Трябва да адресирам пликове.
Усещам как ушите ми пламват от неудържим гняв.
Суейд надига глава. Аз все още стоя пред нея, изчервен като домат.
— Вървете — казва тя. — Изчезвайте. И затворете вратата.
После ми обръща гръб и изчезва из сенките в дъното.
Озъртам се към тезгяха. Кутията със съобщението за печата вече не е там. Суейд я е взела със себе си.
5
Английският език е пълен с поговорки за правосъдието. То е меч без ножница; то е двуостър меч; другото острие на правосъдието се нарича мъст. Изглежда, че Зо Суейд признава само това острие.
След напускането на нейното ателие аз не губя време. Клетъчният телефон е заключен в жабката на Скокливата Лина. Изваждам го, включвам адаптора в гнездото за запалка и почвам да набирам.
Докато карам по Палм Авеню, въртя волана с една ръка, а с другата сменям скоростите и в свободните промеждутъци натискам бутони.
— Ало — изрича отсреща женски глас.
Чувам тихо съскане — включила е уредбата. Всички на десетина крачки от нея могат да чуят какво си говорим.
— Сюзан, обажда се Пол. Можеш ли да вдигнеш слушалката?
Набрал съм прекия номер в кабинета й, за да не се разправям със секретарката. Слушалката щраква и съскането заглъхва. Сега чувам гласа й съвършено ясно.
— Хващаш ме в лош момент. Имам съвещание с персонала. Много сме заети.
Представям си картинката: пет-шест търтеи са се скупчили около бюрото, а Сюзан прави разбор на дейността по отдели. Тази жена страшно си пада по прекия контрол.