— И все пак струваше си да го зная. Ако искаш да ти помогна, не бива да криеш нищо.
— Беше лъжа. Просто не смятах, че е важно.
— Има ли заведено полицейско досие?
Джона ме поглежда с недоумение.
— Проведоха ли разследване? — питам отново аз.
— Какво? Разследване ли? Поговориха с мен. И с Мери. Сигурно са надникнали в досието на Джесика.
— Разпитаха ли Аманда?
— Не.
Лицето му говори категорично, че не би понесъл дори мисълта да разпитват внучката му за подобни неща.
— Какво им каза? На ченгетата.
— Истината. Че всичко е една голяма лъжа. Джесика предяви тия обвинения след делото за родителските права. Ясно беше защо го прави. Ченгетата разбраха. Нямаше и помен от доказателства.
— Разпитаха ли и други хора? Освен Джесика, теб и Мери?
— Не знам. Какво общо има това?
— Суейд го използва като оправдание за действията си — казвам аз. — Налива масло в огъня.
— Как така?
— Кани се да разгласи пред цял свят каквото е чула от Джесика. Разпраща навсякъде съобщения, че си извършил кръвосмешение с дъщеря си.
— И какво?
— Твърди, че си се държал грубо с Аманда.
Джона ме гледа право в очите. Без да мигне.
— Това е лъжа. Кълна се. — Той вдига ръка като за клетва. — Ако не казвам истината, нека вечно горя в ада. Дъщеря ми лъже. Приятелки от затвора са я подучили. Знам го. На подобно място сигурно имаш предостатъчно време, за да обмисляш злобни лъжи. Не се и съмнявам, че другите затворнички са й дали идеи.
— Имаш ли доказателства, че са разговаряли за това?
— Не. Но си я представям как седи в столовата или в килията, а някоя отрепка й обяснява как да накисне стареца. Е, така или иначе, полицаите не се хванаха на въдицата. Нито пък съдията.
— Значи е предявила това обвинение и на делото?
— Чрез адвоката си — уточнява Джона. — Съдията го сряза, че няма доказателства. Заинтересува се защо не е предявила обвинения още тогава. Опитаха се да му пробутат изтъркан номер — повечето жени си мълчали, защото не можели да понесат унижението. Освен това била много малка. Съдията не повярва нито на нея, нито на адвоката.
— Суейд обаче й вярва. Или поне се кани да го заяви на всеослушание. Така пише в съобщението за печата.
Той се замисля. Шари с очи във всички посоки и накрая пак ме поглежда.
— Журналистите няма да й повярват.
Аз се разсмивам.
— Нямало да й повярват! Когато си спечелил осемдесет милиона и някой вземе да те облива с помия, това е сензация от национален мащаб. Новинарите направо ще се прехласнат. Няма значение дали вярват, или не. Спал ли си през последните десет години? В цяла Америка май само ти не си чувал за жълта телевизия.
— Не я гледам — казва той.
— А трябва. Ще те разплескат като муха върху стъкло. Собственик на огромна печалба обвинен в изнасилване на дете.
Киселата физиономия на Джона ми разкрива, че дори и в най-мрачните си кошмари не е сънувал подобно нещо.
— Защо го прави?
— Кой, Суейд ли?
— Мога да разбера Джесика — казва той. — Но Суейд… Какво печели от цялата работа? Няма доказателства.
— Това оправдава нейната кауза, придава стойност на постъпките й. А и нали знаеш, най-добрата защита е нападението. Тя е съобразила, че разполагаш с необходимите средства, за да я подгониш. От всички хора, които е прецакала през последните години, ти имаш най-солидна банкова сметка. Убедена е, че ще се обградиш с цял куп адвокати. Нали точно това правят богатите, когато си имат проблем.
— Адски си прав — казва Джона.
— Най-голямата ти сила е и най-сериозната слабост. Сега тя атакува. Ние сме принудени да отстъпим и да отбиваме обвиненията. Как да докажем, че не си изнасилвач и побойник?
— Нямам намерение да доказвам каквото и да било. Не сме в съда.
— Ще бъдем, ако предявиш срещу Суейд обвинение в клевета.
— Ти си единственият адвокат, с когото съм разговарял, ако не броим онзи по делото за родителските права. А той не пожела да се меси.
— Защото познава Суейд. Нали така?
— Вярно.
— Може да е по-умен, отколкото предполагаш. Суейд залага на шанса, че може да унищожи репутацията ти още преди да я вкараш в съда. А стигне ли се до съд, залага на това, че имаш да губиш повече, отколкото тя. Така може да твърди, че я преследваш единствено защото говори истината. Не се страхува от теб. Точно за такъв образ мечтае — Жана д’Арк в битка срещу злото.
Лицето му става мрачно. Изобщо не е очаквал битката да се води по този начин. Чувството му за правосъдие го е карало да си представя адвокатски спорове за закона и фактите пред безпристрастен съдия в съдебната зала, а не пропагандна машина, която плете мрежа от лъжи и разпръсква отрова още преди да е стигнал дотам.