— Що се отнася до теб, можеш да смяташ, че аз съм твоят клиент.
— Както кажеш — кимва той. — Вече получих аванса. За останалото ще ти представя сметка.
Нарочно избрах този начин на действие. Така каквото и да предприеме Мърфи, ще е свързано с мен и остава под прикритие на адвокатската тайна, ако някога се наложи да застана в съда срещу Суейд.
Отдавна съм решил да споделям сведения за Джона само в краен случай. Когато надушат мириса на осемдесет милиона в банката, разни приятели и благодетели плъзват наоколо като плесен по мухлясало сирене.
— Успя ли да провериш жената, за която говорихме по телефона?
— Донякъде — казва той. — Поразпитах тук-там. С тая Золанда Суейд трябва да се пипа много внимателно. Измъкнах каквото има в справочниците и в интернет. Дали действията й са законни, или не, това го оставям за адвокатите. Едно е сигурно: говори пред журналистите, без да й мигне окото.
— Значи често пишат за нея по вестниците?
— За тая хартия, дето е прахосала, сигурно са отишли две-три тропически гори.
— Нещо интересно? Да започнем от миналото.
— Според моите сведения живее по тия места от около дванайсет години. Родом е от Охайо. Преселила се заради кофти брак и гаден съпруг, който заплашил да я очисти… когато излезе от затвора.
— Току-виж, му се наложило да чака на опашка — казвам аз.
— Да бе, разни чудаци много се ядосват, като им откраднеш децата. Както и да е, съпругът излежава двайсетгодишна присъда без право на помилване преди дванайсетата година. За изнасилване и тормоз на дете. Изглежда, това е станало след развода. Тя не е изнасилената, макар да твърди, че често упражнявал насилие по време на брака.
— Имат ли деца?
Той прелиства записките си.
— Няма такива сведения във вестниците.
Дотук мога да му пиша шест минус. Предполагам, че смъртта на единствения й син е незаздравяла рана и приказливата Суейд предпочита да си мълчи за нея.
— Суейд твърди, че на няколко пъти подавала в полицията жалби за побой. Ченгетата не направили нищо. Явно това я е озлобило срещу властите.
Мърфи ме поглежда, сякаш иска да провери дали е налучкал вярната линия.
— Чух, че не давала пет пари за законите и съдилищата. Което ме навежда на друга мисъл. Лежала ли е в затвора?
Задавам този въпрос, макар че не ми се вярва в интернет да има подобни сведения.
— Няма полицейско досие, ако това питаш. Излежала е само няколко дни за неуважение на съда, но адвокатите я отървали. Дори и тогава щяло да й се размине, ако не била отмъкнала дете на съдия.
— Дейвидсън ли?
— Значи си чувал? — Лицето му посърва като на дете, открило, че всички знаят съкровената му тайна. — Май само си прахосваш парите с мен.
— Подробностите са важни — отговарям с усмивка аз.
Брад Дейвидсън е главен съдия в окръжния съд на Сан Диего. Преди две години, докато той водел криминални дела, съпругата му изчезнала с малкия им син и цял куп пари, които тепърва трябвало да бъдат поделени в предстоящия развод. Оттогава насам не е видял нито нея, нито детето или парите.
— Чух, че обвинил Суейд в неуважение на съда.
— И не само това — казва Мърфи. — Издал заповед за арест. Заръчал да я домъкнат направо в съда и там й трил сол на главата както той си знае. В присъствието на пристав с кобур на кръста. Суейд обаче дори не мигнала, затова я вкарал в панделата и три дни си играл на тука има — тука няма. Местил я от затвор на затвор, за да обърка адвокатите. Двайсет и четири часа дори я държал в арест за федерални престъпници, додето един адвокат проумял каква е работата и издействал заповед за освобождаване. Съдебните институции още се чудят как да оправят последствията.
— Какви последствия?
— Иск за двайсет милиона долара заради неправомерно задържане. Дейвидсън не е имал право да издава такава заповед. Тя се основава единствено на догадки. Никой не е видял Суейд да отвлича хлапето. Нали разбираш — изчезва ти детето и след като знаеш репутацията на Суейд, проверяваш най-напред в нейната къща.
— Влизам му в положението. Какво е станало с него?
— Според вестниците малко останало да му клъцнат крилцата. Все пак специалната съдийска комисия взела предвид дългогодишната му безупречна служба и факта, че детето му е отвлечено. Отървал се с порицание и неколкостотин часа общественополезен труд. Разправят, че още ходи по два пъти седмично да помага в някакъв женски приют. Колкото до Суейд, тя се е впила в местните власти със зъби и нокти, а адвокатите й полагат всички усилия да докарат местните власти до банкрут — Журналистите пишат, че съветниците следят със затаен дъх всеки неин ход.