— Плашат ли се от делото?
— И още как. Нали са на самоиздръжка. Ако загубят, ще се наложи да искат заем от щата. Сега правят какви ли не чупки в кръста, за да не им отрежат кредитите. Странното е, че Суейд сякаш не гони парите — Проверих финансовото й състояние. Да знаеш, по-охотно бих дал заем на някой от онези симпатяги, дето спят в кашони върху куп смачкани вестници.
— Разорена ли е?
— Срещу нея има поне десетина присъди за обезщетение, все от засегнати съпрузи и техните адвокати. Морални щети, накърнено достойнство присвояване на лично имущество и какво ли не още. Досега нито една не е изпълнена. Повечето са издадени в нейно отсъствие. Тя изобщо не стъпва в съда. Когато я обвиняват, искам да кажа. А цялото имущество е на името на съпруга й.
— Омъжена ли е?
Мислено задрасквам минуса след шестицата. Сюзан е пропуснала да ми спомене тази подробност.
— Изглеждаш изненадан.
— Така е. От всичко, което съм чувал, излиза, че мрази мъжете.
— Очевидно този прави изключение. Отскоро е навлязъл в живота й. Преди три години. — Мърфи поглежда бележките си. — Казва се Харолд Морган. Тя си е запазила моминското име, поне за пред вестниците. Той е банкер, занимава се със заеми и ипотеки. Консерватор от християнската десница. Добър бизнесмен. С доста собствени средства. Активно участие в строежа на недвижими имоти. Както пишат вестниците, естествено, по нейни твърдения, „новият съпруг я спасил от живот в озлобление след един неуспешен брак“.
— Явно и на него дотам му е бил късметът — казвам аз.
— Е, не може да имаш всичко — кимва Мърфи.
— Какво мисли за дейността на жена си?
— О, подкрепя я. Смята, че върши делото Божие. Спасява изоставени деца и съсипани майки от прогнилата съдебна система. Но според статиите неговата подкрепа е само в моралната област — снима се под ръка с нея. Засега нито един от адвокатите не е успял да се докопа до имуществото му, за да покрие иск срещу Суейд. Не могат да докажат, че взима участие в нейната дейност. А въпросната дейност вечно е скрита зад правото на служебна тайна. В момента тя ръководи три организации и всичките са на червено. По някое време беше стигнала до осем. Когато нещата съвсем се объркат и през прозорците вземат да нахлуват вражески адвокати, тя тегли ножа на фирмата и основава нова.
— А кредиторите остават с пръст в уста.
— Среден пръст — уточнява Мърфи. — Дори шкафът за документи е взет под наем. А тя има само един. Тръби наляво и надясно, че не поддържа документация по деловите въпроси. Казано с други думи, не си правете труда да тършувате.
— Бил съм й на гости — казвам аз. — Наистина има само един шкаф.
— Ако смяташ да я съдиш, това е умряла работа. Парите не значат нищо за Суейд. А заплахата да ги загуби изобщо не влиза в списъка на стоте неща, които я плашат.
— Мислиш ли, че си струва да поговоря с Дейвидсън? — питам аз.
— Сигурно ще ти съчувства от все сърце — казва Мърфи.
— Но няма да помогне?
Той поклаща глава.
— Откриеш ли как да притиснеш Суейд, сума ти народ ще налети за съвет. Според всичко, което прочетох, тя няма много приятели в този град.
Откъм дървената надстройка долита почукване — сервитьорката е донесла сандвичите. Заемаме се с тях, но продължаваме разговора.
Мърфи надига шишето с бира, преглъща бавно и ме поглежда. След последния подскок на адамовата му ябълка най-сетне избликва въпросът:
— Е, кого искаш да изкопчиш от лапите й?
— Едно дете. Момиченце.
— С майка си ли е?
— Така предполагаме.
— Мога да се лепна за Суейд — казва той. — Да я държа под око. Има известна надежда да ни отведе до…
— Не. Поне засега. Чух, че се е изплъзнала от най-добрите.
— ФБР?
Поглеждам го.
— И ти ли си чул същото?
— Във всеки случай тя така казва. Повтаря го с огромно удоволствие. Сякаш е кой знае каква заслуга. Разправя пред журналистите, че ФБР денонощно кисне на прага й. Че я гонели като обществен враг номер едно. Но тя била по-хитра и ги водела за носа.
— Не й ли вярваш?
— Колебая се. Знам само, че никога не са я привиквали на разпит. Дори не са разговаряли с нея.
— Ти май имаш собствени източници.
— Някои хора обичат да си бъбрят — казва той.
— От ФБР ли?
Мърфи мълчи.
— Ако имаш подобни връзки, това може да е от полза.
— Как така?
— Случаят има и друга насока. — Обяснявам му за Джесика и предположението, че е сключила с федералните сделка срещу намалена присъда. После добавям: — Тя е въпросната майка. Аз работя за дядото. Бащата на Джесика. Той е получил родителските права, преди да изчезне момиченцето.
— Как се казва детето?