— Аманда Хейл.
— И майката ли носи същата фамилия?
Кимвам. Мърфи си записва.
— Дали твоят източник ще може да ни осведоми за подробности от споразумението на Джесика с федералните?
— Защо се интересуваш?
— Може да изскочи някоя нишка. Арестували са я за наркотици. Не е изключено пак да обикаля из тия кръгове, да посещава разни места и хора.
Мърфи се усмихва. Ето че изникват нови възможности. От онова блато няма измъкване. Той си записва тия подробности, включително и факта, че вероятно е пренасяла през мексиканската граница хероин или кокаин.
— Ако разчита само на собствените си сили, лесно ще я открием — казва Мърфи.
— Точно от това се страхувам.
Той вдига въпросително вежди.
— Че може би не разчита само на собствените си сили — пояснявам аз.
— За Суейд ли си мислиш?
— С нейните връзки без съмнение ще ни е далеч по-трудно да открием Джесика и детето. Особено ако им осигуряват прикритие и ги прехвърлят. Да речем в Мексико. Може да са помогнали при отвличането, но не разполагаме с доказателства. Всичко, което откриеш в тази насока, ще е от полза.
— А какво печели Суейд от цялата работа?
— Тя е самозвана благодетелка на човечеството с изкривена представа за правдата — обяснявам аз.
— Не, питам защо е отвлякла точно това хлапе. Майката е кръгла нула. Бивша затворничка. Какво печели Суейд?
— Реклама. Чрез бащата на Джесика ще вдигне шум из вестниците.
— Как?
— Чети пресата в идните дни — казвам аз. — Суейд възнамерява да залепи доста нови изрезки в албума си.
— Той политик ли е? Или някаква знаменитост?
— В известен смисъл. Каквото и да правиш, не се приближавай до Суейд. Вече се срещнах с нея. Само ще си загубиш времето, а може и да възникнат нови проблеми. А аз вероятно няма да мога да се придвижвам свободно. Ако журналистите клъвнат на въдицата, ще се помъкнат след мен като опашка.
Той се разсмива.
— Разбирам. Преди колко време е била онази история с наркотиците?
— Преди две години, може би две и половина.
— Значи следите отдавна са заличени.
— Точно затова трябва да действаме стъпка по стъпка.
Вместо да прахосвам времето и парите на Джона за тичане подир вятъра, предпочитам да използвам Мърфи там, където ще е най-полезен със своите връзки във ФБР.
— Доколкото знам — продължавам аз, — федералните я предали на щатската прокуратура за онази мексиканска история с наркотиците. Споразумели се за по-лека присъда и някои привилегии в затвора. Но така и не е ясно защо.
Мърфи откъсва поглед от бележника.
— И би желал да научиш какво са искали от нея?
Да, явно външността лъже. Този човек има бърза мисъл.
— Точно така. И дали са го получили. Разбира се, ако можеш да разбереш без излишен шум. И без много обяснения.
— Например?
— Например за кого работиш. Никак не бих искал в кантората ми да се помъкнат агенти от ФБР. Тия работи плашат клиентите. Все едно да откриеш, че твоят счетоводител редовно разговаря по телефона с данъчната служба.
— Ням съм като гроб — казва Мърфи. — Ами ако се натъкна на нея? На Джесика, искам да кажа. Не е изключено. Може да ме насочат по дирите й.
— Виж какво, мен ако питаш, могат и да я арестуват. Ще им пратя въздушна целувка. Така ми решават всички проблеми.
Ако приберат Джесика, всичко е в кърпа вързано. Размахваме съдебното решение, прибираме детето, а със Суейд можем да се разправяме и по-късно.
— А ако сам я открия?
— Не се приближавай до нея. Дръж я под наблюдение и веднага ме потърси.
— Говориш така, сякаш е много опасна.
За момент Мърфи изглежда готов да поиска допълнителна премия.
— Не, не ми се вярва — казвам аз. — Просто е плашлива. Изтървем ли й дирите веднъж, повече няма да я видим.
— Разбирам.
— Откриеш ли я, позвъни ми. — Подавам му визитна картичка. — Ако ме няма, остави ми съобщение на гласовата поща и те ще ме открият по всяко време на денонощието.
8
Задържам се в кантората до шест вечерта — имам доста натрупана канцеларска работа, трябва и да проведа няколко телефонни разговора. Слънцето се е спуснало зад огромните палми около „Дел Коронадо“ и прилича на яркооранжева плажна топка, привързана за хоризонта.
На връщане към дома срещам оживено движение по Ориндж Авеню и в двете посоки. Отбивам по задните улички и се прибирам за пет минути.
Гледачката е взела Сара от училище и колата й още стои отпред, когато пристигам. Дъщеря ми е на единайсет години, но според мен още й е рано да се шляе по улиците. Очаквам да зърна и синия форд на Сюзан, но не го виждам. Кой знае, може би още разпитва Джона.
Преди да отворя колата, Сара се втурва по стъпалата право към мен. Подир нея подтичва гледачката с чанта в ръка.