Вечерята ни отнема цели десет минути. През следващите двайсет висим на опашка пред касата, ръсим се здравата за билети и каквото ни е останало, хвърляме го за пуканки. Филмът се оказва кримка с толкова движение и смяна на кадрите, че едва не хващаме морска болест, а звуковите ефекти могат да вдигнат и мъртвец от гроба. При тая цена на билетите би трябвало поне да раздават тапи за уши.
Най-сетне се унасяме във фантазии. Сара усилено дъвче пуканки, а аз отмятам глава назад и опирам колене в предната седалка. Тъкмо съм се увлякъл, когато някой ме потупва по рамото. Подскачам и до ухото ми се раздава шепот:
— Пол.
Обръщам се. Хари.
Жената до мен го поглежда раздразнено.
— Моля ви, господине, мъча се да гледам филма.
Притиснат между редовете, той стои пред нея, може би дори върху пръстите на краката й.
— Извинете. Спешен случай.
— Защо не идете да го обсъждате навън?
— Мъча се — отговаря задъхано Хари. — Пол, трябва да поговорим.
И той махва с ръка към изхода. Сара ме поглежда и извърта очи към тавана, сякаш е знаела, че точно така ще стане.
Потупвам я по коляното.
— Спокойно, скъпа. Веднага се връщам.
— Да бе.
Прескачайки хората, аз се измъквам от реда и тръгвам след Хари към изхода. Вместо да спре зад вратата, той продължава към фоайето.
— Защо да не поговорим тук?
— Защото не съм сам — казва Хари. — Имаме проблем. Ченгетата са открили Суейд. Преди няколко часа.
— Какви ги говориш?
— Мъртва — добавя Хари.
— Какво? Как?
— Не знам подробности. Но бас държа, че не е сърдечен удар.
— Кога е станало?
— Не знам. Късно следобед. Или рано привечер. Още не са наясно. Открили трупа преди няколко часа. Но има и по-лошо.
— Казвай направо.
— Не знам къде е Джона.
— Нали беше с теб? В службата на Сюзан.
— Не, за съжаление. Точно за това те търсих по телефона. Джона изхвръкна от кабинета на Маккей само няколко минути, след като пристигнахме. Един от нейните адвокати подкрепи твоята теза, че само едно голословно твърдение не стига, за да привикат Суейд в съда. И каза на Джона, че с нищо не могат да му помогнат. Джона кипна. Надрънка цял куп неща, дето не са за казване. После си тръгна. Беше побеснял.
— По дяволите.
— Съжалявам.
— Не си виновен. Трябваше да дойда и аз.
— Нищо нямаше да направиш — казва Хари. — Повярвай ми. Когато старецът се разбеснее, само тояга по тиквата може да го укроти. Докато изскоча след него, вече беше изчезнал. Хвана такси и потъна вдън земя.
— По кое време беше това?
Хари се почесва по тила. Мисли напрегнато.
— Около два. Може би два и петнайсет. Когато се прибрах, позвъних на жена му. Не го беше виждала. Тогава вече почнах да се тревожа. Той каза доста необмислени неща. Нали го чу тази сутрин в кантората.
— Опита ли се да го потърсиш на яхтата?
— Опитах се. Нямаше го. И колата му е изчезнала.
— Значи е ходил да я вземе — казвам аз. — Тази сутрин го откарах до кантората. Колата му остана на пристанището. Смятах да го върна след разговора. Но в суматохата забравих.
Когато достигаме фоайето, разбирам защо е трябвало да дойдем. Само на педя от разпоредителя стои Сюзан заедно със своя инспектор Брауър. Сюзан кърши ръце и личи, че нервите й са опънати до скъсване.
— Каза ли ти Хари? — пита тя, щом ме вижда.
— Да.
— Опитах се да поговоря с него. Той не искаше нищо да чуе. Адвокатът му каза…
— Да, знам. Хари ми разправи. Как разбрахте за Суейд?
— Съобщиха го по радиото — намесва се Брауър. — На полицейската честота. Чух го в колата си.
— Кога? По кое време?
— Господи, нямам представа. — Брауър поглежда Сюзан. — Връщах се от посещение в източния район. Трябва да е било пет и половина. Или шест. Обадих се в службата от колата. Поговорих със Сюзан… с мис Маккей, искам да кажа. Попитах я дали е чула. Много се изненада.
— Не знам дали вече е стигнало до журналистите — казва Сюзан.
— Споменаха ли нещо за причината на смъртта? — обръщам се аз към Брауър.
— Когато ги чух, още не знаеха дали е мъртва — отговаря той. — Викаха линейка. Според предварителния доклад приличало на огнестрелна рана.
— Обадих се у вас — казва Сюзан. — Нямаше те. Тогава позвъних на Хари. Той тъкмо беше изслушал твоето съобщение и каза, че си на кино. Къде е Сара?
— Вътре.
— Искаш ли да остана при нея? Да я отведа у вас?
Замислям се. Сара ще бъде разочарована, но просто нямам друг избор.
— Би било чудесно, благодаря. — Дръпвам Хари настрани, за да не ни чуват Сюзан и Брауър. — Бягай при яхтата на Джона и не мърдай оттам. Ако се появи, търси ме по клетъчния телефон. Нали помниш номера? Добре. И не се приближавай до него.