Хари ме поглежда.
— Смяташ ли, че…
— В момента и аз не знам какво смятам. Ще позвъня на Мери да питам дали се е прибрал.
— Спести си парите — казва Хари. — Преди пет минути й се обадих от улицата. Няма го. Цял ден не се е мяркал.
— Ха така! Каза ли й какво е станало?
— Не. Реших, че е излишно да я тревожа.
Млъквам за момент и се замислям.
— Суейд имаше милион врагове. Защо пък да е точно нашият клиент?
— Кажи го на Брауър. Нали му виждаш физиономията. Освен това, ако Дракона наистина е извършил някоя глупост, ако си е изпуснал нервите в разговор със Суейд, представяш ли си го как ще се прибере? Побеснял, стреснат, объркан… Един господ знае какво може да се случи.
И двамата мислим едно и също. Неведнъж се е случвало — убийство, после самоубийство.
— Е, какво да правя? — пита Хари.
— Забрави яхтата — казвам аз. — Позвъни още веднъж у тях. Ако се е прибрал, веднага ми съобщи. Аз ще съм с Брауър. Ако го няма, кажи на Мери, че трябва спешно да се видим в кантората.
— По това време?
— Не бива да стои там, докато не разберем какво става. Предложи й да я откараш. Ако си сигурен, че Джона не е там, влизай направо. Прави каквото щеш, само я измъкни от къщата. Бързо. Отведи я в кантората и чакай. Баламосвай я както можеш. Кажи, че ще дойда всеки момент. Ако има някакви въпроси, аз ще обясня после всичко на Джона.
— А ти къде отиваш? — пита Хари.
— След като не знаем къде е клиентът ни, ще питам Брауър дали иска да ме придружи до ателието на Суейд. Може би с негова помощ ще успея да мина през полицейските заграждения.
— Защо?
— За да разбера какво става, по дяволите.
— Можем ли да помогнем? — обажда се Сюзан, която е пристъпила по-наблизо и чува последните думи.
— Тръгвай — нареждам аз и тупвам Хари по гърба. После се обръщам към Сюзан и Брауър. — Можете.
Вадя от джоба си билета за кино и го подавам на Сюзан. Ръцете й треперят. Тя ме прегръща и за миг плъзва устни по бузата ми.
— Дано всичко да е наред. С мистър Хейл, искам да кажа. Сигурна съм, че той няма нищо общо. След киното ще взема Сара у нас. Оставих момичетата с гледачка. Могат да си поиграят.
Благодаря и поглеждам часовника. Вече е осем и двайсет. Бързо се справям с Брауър. Плахите опити за възражения биват смазани от Сюзан, която му заповядва да помогне по всякакъв начин. Чудесно е да имаш жена със собствена полицейска организация.
Двайсет минути по-късно аз седя до Брауър, докато колата му спира на същия паркинг, от който днес наблюдавах забавленията на Суейд с бездомника.
Междувременно са станали толкова много неща, като че е минал цял месец.
Ченгетата сякаш имат шесто чувство, някакъв особен нюх, който ги влече към местата на насилствена смърт, както магнитът привлича желязото. Ако е на по-малко от стотина километра, пристигат за нула време. Кварталът прилича на рокерско сборище. Навсякъде гъмжи от моторизирани ченгета с ботуши и кожени якета.
Гледката напомня кадър от фантастичен филм. Паркингът срещу ателието на Суейд е пълен с мигащи лампи — патрулни автомобили, линейки и дори пожарна кола. По всички пресечки наоколо стърчат дежурни ченгета. Колите пъплят едва-едва по Палм Авеню, шофьорите се озъртат отвътре. Любопитни хлапета тичат да видят какво е станало.
Отсреща цялото ателие на Суейд е опасано с жълта полицейска лента от ъгъла на Палм Авеню до съседската ограда край задния паркинг. Тук също гъмжи от цивилни и униформени полицаи, но повечето са извън периметъра.
— Остави приказките на мен — казва Брауър.
— Разбрано.
— Ама че лудница — промърморва тихичко той и поклаща глава, докато излиза от колата.
Не е много щастлив, че като водач на адвокат ще трябва да вкара врага в собствения си лагер. Аз излизам отдясно и заедно тръгваме през хаоса от ченгета, журналисти и телевизионни коли с щръкнали към небето сателитни чинии. Минаваме на отсрещния тротоар.
Точно до жълтата лента е паркирана голяма синя камионетка с грамадни бели букви отстрани:
Задните врати са отворени и до тях дежури полицай.
— Полицейско управление, Окръжна лаборатория по криминалистика — прошепва Брауър.
— Виждам ги.
— Щом са дошли, сто на сто не е естествена смърт.
Докато се приближаваме, експертите не ни забелязват, улисани в оглед на мястото.
Голямата синя кола, с която видях Суейд да пристига тази сутрин, е паркирана на същото място. Под ярките светлини на прожектори двама мъже и една жена са се привели отляво над задната броня. Единият мъж снима с видеокамера. Край задното колело зървам да се подава дамска обувка с високо токче. Останалото не се вижда.