— Джони Брауър. Какво те води насам в такава нощ?
Дрезгавият глас принадлежи на едър униформен полицай с усмихнато възпълно лице и биволски плещи със сержантски нашивки върху тях. Той стои до лентата и дружелюбно протяга ръка на Брауър.
Аз стоя плътно до своя водач, за да мога да го последвам, ако премине в забранената територия.
— Само гледам да не изпотъпчете следите, момчета — казва Брауър. — Сам, запознай се с Пол Мадриани. Пол, това е Сам Дженсън, едно от най-свестните ченгета в Сан Диего.
Сам ми подава ръка и леко повдига вежда, сякаш няма нищо против Брауър, но за мен не е толкова сигурен.
— Просто минавахме и реших да погледна — казва Брауър. — Какво става?
— Готвят се да вдигнат трупа — обяснява Дженсън. — Крайно време е, мен ако питаш. — Той се полюшва от пети на пръсти. — Тая работа съсипва краката, ще знаеш.
— Чак сега ли го научи? — подхвърля Брауър.
— Е, ние, истинските ченгета, си изкарваме хляба с пот на челото. Не като някои мои познати. Моля ви се, мистър полицай, не ме удряйте с тази линийка.
Дженсън поглежда Брауър, после ми намига и избухва в гърлен смях.
— Ще го имам предвид следващия път, когато ме викнат да оправям семейни караници — казва Брауър. — Нека първо влезе някое от истинските ченгета.
— Така де, като стане напечено, все ние сме на мушката.
— Е, какво става тук? — пита Брауър.
— Май са я очистили тъкмо като е напускала работа. На две крачки от задния изход.
— Не е много приятен начин да приключиш деня.
— Прав си.
— И какво смятат?
— Сигурно е грабеж — казва Дженсън. — В момента изследват мястото педя по педя. Но не са открили оръжието. Поне засега.
— Как е станало? — пита Брауър.
— Малокалибрен куршум. Тъй разправят от Бърза помощ. Те дойдоха преди нас и сигурно са изритали скапания пищов чак до другата пресечка. Нали ги знаеш какви са. Дай им само да изпотъпчат следите. Докато пристигнем, вече никой не знае кое къде е било. Търсиш огнестрелна рана, а тия диванета да вземат да направят трахеотомия точно на същото място.
— Ти май предлагаш да премахнат Бърза помощ.
— Добра идея — кимва Дженсън. — Една катафалка върши същата работа.
— Кой се е обадил?
— Съвестна гражданка с клетъчен телефон. Някакъв алкохолик изскочил пред колата й. Бог знае защо е спряла. Да го видиш само… — Дженсън се ухилва и оглежда първо наляво, после надясно, докато най-сетне открива каквото търси в една от паркираните патрулни коли. — Ето там. Прилича на беглец от колония за прокажени. Не посмях да надникна под дрипите. Носът му се е разкапал. Заръчах да го вкарат в колата на Джаксън, щото в моята не давам и да припари.
— Хубаво е да си началник — казва Брауър.
— Адски си прав.
Докато Дженсън и Брауър продължават да зяпат насам-натам, аз оглеждам човека в патрулната кола. Сенките са плътни и различавам само неясен силует. Но пазарската количка край задната броня на автомобила разсейва всички съмнения. Едва ли може да има друга подобна със същото изкривено колело и същия комплект съкровища в найлонови торбички, които видях днес пръснати по тротоара.
— Видял ли е нещо? — пита Брауър.
Дженсън свива рамене.
— Дай да го кажем по друг начин. Ако аз бях убиец, точно за такъв свидетел щях да си мечтая.
— Има ли вероятност той да е извършителят? — намесвам се аз.
— Само ако е имало кой да му сложи пръста върху спусъка и да обясни, че оная дупка отпред не е гърлото на бутилка. Не ми се вярва да стои начело в списъка на заподозрените. Две от момчетата трябваше да го отнесат до колата. Инак имаше да се влачи до утре.
— Няма ли други свидетели? — пита Брауър.
Дженсън поклаща глава.
— Засега не сме открили, но нощта е пред нас.
Докато разговаряме, към жълтата лента се приближава мъж по риза и с разхлабена вратовръзка. На ръцете си носи бели хирургически ръкавици и Дженсън му повдига лентата, за да мине отдолу, без да прикляка. В едната си ръка държи две малки хартиени пликчета, в другата — найлонова торбичка за веществени доказателства.
Дженсън изгаря от любопитство.
— Какво си намерил, Вик?
— Гилза.
Криминалистът повдига торбичката. От няколко крачки едва различавам вътре гилза от малокалибрен патрон.
— Калибър .380 — пояснява той. — Ситно, но върши работа. От упор. Открихме гилзата до трупа. Сигурно се е била заплела из дрехите. Паднала е, когато убиецът е изхвърлил трупа.
— Как тъй „изхвърлил“ — пита Брауър.