старши детектив
Отдел „Убийства и грабежи“
Прибирам картичката и се представям на свой ред.
— Доколкото разбирам, идвате да приберете мистър Хейл — казва детективът. — Той е отзад.
— Може ли да си върви?
— Мислех първо да поговорим — казва Ейвъри.
Значи Джона е в зоната на здрача — нито арестуван, нито съвсем свободен.
Ейвъри ме повежда. Още преди да докосне дръжката на вратата, ченгето отвътре натиска един бутон, раздава се бръмчене и ние прекрачваме прага. Тръгваме по къс коридор. Ейвъри спира пред една врата и я отваря.
Вътре виждам Джона, седнал до метална маса. Щом ме зърва, той скача на крака и по лицето му се изписва облекчение. Облечен е в оранжев гащеризон с голям черен надпис отпред, очевидно собственост на окръжния затвор.
Когато влизам, виждам в ъгъла още един човек, а голямото огледало на отсрещната стена подсказва, че ни наблюдават и други.
— Това е сержант Грили — казва Ейвъри. — Боб, това е адвокат Мадриани.
Кимвам. Не си подаваме ръце. И двамата не сме дружелюбно настроени.
— Арестуван ли е клиентът ми? — питам аз.
— Не — отговаря Ейвъри без колебание.
— Мога ли да попитам къде са дрехите му? Защо е в затворнически костюм?
— Пратихме ги за лабораторно изследване — казва Грили. Той е по-прям. Лошото ченге.
Поглеждам го въпросително.
— Предполагам, че имате заповед за обиск?
— Не ни трябва заповед, за да проверим какво носи.
— Тъй ли? — казвам аз. — Може би, ако ровите из джоба му за оръжие или контрабанда. Но ако издирвате по плата влакънца и прашинки, това е съвсем друга работа.
— Вашият клиент сам го предложи — притичва се на помощ Ейвъри.
До този момент почти не съм обърнал внимание на Джона, който все още стои зад масата, опрял длани в ръба.
— Добре ли си? — питам го аз.
— Нищо ми няма.
— Взимали ли сте показания от него?
— Нищо официално — казва Грили.
— Какво означава това?
— Не сме взимали показания — отговаря Ейвъри.
Обръщам се към Джона.
— Откога си тук?
Той поглежда китката си, но на нея няма часовник. Свива рамене.
— Нямам представа.
— И часовника му ли изследвате?
— Ще му върнем личните вещи, преди да си тръгне — казва Грили.
— Тогава ги пригответе, защото, ако не е арестуван, излизаме още сега.
— Закъде бързате? — пита Грили. — Просто се мъчим да установим фактите.
— Прочетохте ли правата на клиента ми?
— Не го сметнахме за необходимо — казва Ейвъри. — Не сме му задавали никакви въпроси.
— А сега сигурно ще ми кажете и че не е заподозрян в каквото и да било.
Ейвъри прави гримаса, сякаш по въпроса би могло да се спори.
Джона намира сили да се усмихне.
— Позволих им да вземат дрехите. Казаха, че така по-лесно щели да ме оправдаят.
— За какво да го оправдаете? — обръщам се аз към Ейвъри.
В същото време подавам на Джона голямата книжна торба. Вътре има сив памучен анцуг, който съм грабнал набързо от дъното на гардероба си.
— Разследваме смъртта на Золанда Суейд. Да не би да го чувате за пръв път?
Поклащам глава и доколкото ми е по силите, разигравам недоумение.
— Ако имате доказателства срещу моя клиент, може би ще осведомите и мен.
— По-простото ще е да го оправдаем и да не си губим повече времето — казва Ейвъри. — Ако иска да ни помогне, разбира се.
— Имам чувството, че вече ви е помогнал.
— Бихме искали да му зададем няколко въпроса.
— Не се и съмнявам. Само че тази нощ няма да стане.
Нямам представа къде е бил Джона и какво може да каже.
— Прибрахме клиента ви от Странд Авеню — казва Ейвъри. — Седеше на плажа и гледаше вълните.
Това е на един хвърлей от местопрестъплението. Ейвъри ме оставя да го осъзная и дебне реакцията ми. Не реагирам.
— Вечерта беше приятна — казвам аз. — Може би е искал да погледа звездите.
— Автомобилът му беше паркиран неправилно — обажда се Грили. — Заемаше част от платното. Има късмет, че не са го блъснали. Точно там колите хвърчат.
— Сигурен съм, че клиентът ми оценява вашата помощ. Къде е автомобилът?
— Шерифът го задържа — казва Ейвъри. — Не искате ли да поговорите насаме с клиента си? Може би ще пожелае да даде показания.
— Няма да разговаряме тук.
Озъртам се към огледалото и се питам дали онзи оттатък може да разчита по устните.
— Говорите тъй, сякаш клиентът ви има какво да крие — заяжда се Грили.
— Боб! — прекъсва го Ейвъри.
— Е, би трябвало да се съгласи поне да го проверим за следи от барут — обръща се Грили към него, сякаш въпросът засяга само тях двамата.
— Никакви проверки, докато не представите заповед за обиск или арест — казвам аз.