Ясно е, че нямат достатъчно улики за арест. Иначе Джона отдавна щеше да е в някоя килия.
— Трае само две-три минути — продължава упорито Грили. — Избърсват ръцете с няколко памучни парцалчета, и толкоз. Не боли. Защо ще възразявате, ако няма какво да крие?
По лицето на Джона усещам, че е готов да приеме.
— Възразяваме и точка — заявявам аз.
Тайно поглеждам ръцете на Джона. Изглеждат изцапани. Не знам какво има по тях. И Грили не знае. Но да отстъпиш пред ченгетата в подобни обстоятелства е против най-съкровените адвокатски инстинкти. Всъщност в момента самият аз съм приел работната хипотеза на Ейвъри и Грили. Може да е бил Джона.
На вратата се почуква. Ейвъри става и открехва съвсем леко. Някой пъхва през процепа лист хартия. Той бързо преглежда посланието, после грижливо го сгъва и го прибира в джоба си.
— Има ли къде да се преоблече клиентът ми?
— Разбира се — казва Ейвъри и отваря вратата, този път по-широко. — Банята е отдясно в края на коридора. Можете да оставите гащеризона на куката зад вратата.
Джона поема нататък.
— Бих искал да получа вещите и обувките му.
— Вещите може — казва Ейвъри. — Обувките вече са в лабораторията.
— В три след полунощ?
— Трудолюбиви сме — отговаря той.
— Така си е. Надявам се, не ви е хрумвало да вземете барутна проба от часовника на клиента ми.
По физиономията на Грили разбирам, че не се е сетил. Усещам как мозъкът му работи на пълни обороти. Преди Ейвъри да каже нещо, Грили почва да му шушне на ухо. Вероятно пита дали полученото съгласие за дрехите се отнася и до часовника. Ейвъри клати глава — предпочита да не рискува. В присъствието на адвокат всякакви игри са опасни. Знаят, че така и така ще подам официален протест за анулиране на евентуални доказателства. Но вземат ли да хитруват с часовника, само ще налеят масло в огъня. Ейвъри се обажда на дежурния сержант и когато след две-три минути Джона се връща бос и с празна торба в ръката, един униформен полицай донася голям канцеларски плик. Ейвъри взима плика и ми го подава.
Отварям го върху бюрото и Джона преглежда съдържанието. Слага си часовника и халката.
— Къде са ключовете за колата ми?
— Засега ще ги задържим — казва Ейвъри. — Докато приключим с колата.
— Как тъй докато приключите? — питам аз.
— Имаме заповед за претърсването й. Току-що я получихме. Докато разговаряхме.
Заповедта е в ръката му — сержантът я донесе преди малко заедно с плика. Сега Ейвъри ми я показва.
— На какво основание е издадена? — питам аз.
— Къде са ми пурите? — обажда се Джона.
Досещам се още преди Ейвъри да отговори.
— Въпросните пури вероятно съвпадат с угарка, намерена на местопрестъплението. А ателието на жертвата е пълно с копия от някакво съобщение, в което се спряга името на клиента ви. Съдията сметна, че има достатъчно основания да издаде заповед за проверка на колата му.
— Ще те откарам — казвам аз на Джона.
— Разбрах, че тази нощ сте били на местопрестъплението — подмята зад мен Ейвъри, докато вървим към вратата. — Заедно с Джон Брауър. Много мило от негова страна, че е решил да ви помага.
Не отговарям.
— Всъщност в какви отношения сте?
— Просто познати — казвам аз.
— И вероятно е знаел, че сте адвокат на мистър Хейл?
— Нямам представа какво знае — отвръщам аз. Не искам Брауър да загази заради мен.
— Той също ни даде пура — продължава Ейвъри. — Каза, че била подарък от вашия клиент. И спомена за някакви заплахи на мистър Хейл срещу жертвата по време на разговор в кантората ви.
Лоша работа. Двамата с Джона бързо се изнизваме в коридора. Босите му крака шляпат зад мен по линолеума.
Когато пръстите ми докосват дръжката на вратата за приемната, Ейвъри пуска последната си стрела.
— Засега бих посъветвал мистър Хейл да не предприема далечни пътувания.
— Ще го имаме предвид.
10
Тази сутрин пристигам в кантората чак около десет. Преди да изляза от къщи, позвъних на Сюзан, споделих с нея оскъдната си информация и я посъветвах да не закача Брауър, докато не поговорим. Нямам ни най-малко желание тя да тормози свой подчинен само защото е помогнал на ченгетата. Би намирисвало на натиск върху свидетел, тъй че предпочитам да не я замесвам в подобни истории. Наложи се да приключим разговора набързо, защото Сюзан щеше да води децата на футболна тренировка — включително и Сара.
Когато влизам в кантората, лампите светят, секретарката е на мястото си, но Хари липсва. Пратил съм го в Дел Мар да видим дали Джона няма да сподели с него нещо, което е премълчал пред мен. Все още не съм изкопчил ясен отговор къде е бил снощи. Тази сутрин разговаряхме почти до пет. Джона разправя, че бил потиснат и разгневен, затова, като напуснал кабинета на Сюзан след неуспешния заговор срещу Суейд, карал напосоки няколко часа, докато се озовал на плажа, където го прибрали ченгетата. Не помни да се е срещал или разговарял с някого. Няма що, ако чуят подобна история, ченгетата ще изреват от възторг.