— А откъде ще вземем обяда? — пита Мърфи.
— Мислех, че вие го носите. — Боб се разсмива оглушително. Не прилича на човек, склонен да пропуска обяда. — Ако пратя Джак да порови зад бара, сигурно ще открие някоя бутилка. А може пък Пол да се изръси за един обяд, като приключим. — Той ме поглежда така, сякаш очаква да отворя портфейла и да му покажа номера на кредитната си карта. — Е, значи търсиш Джесика Хейл. Мога ли да попитам защо?
Делови е. Кара направо.
— Питай си — казвам аз.
Погледите ни се сблъскват въпреки черните очила.
— Мислех, че ще споделяме информация — казва той.
— Първо ти.
— Какво искаш да знаеш?
— Защо федералните власти са я пуснали да се измъкне от обвинението за контрабанда на наркотици?
— А ти как мислиш? — пита Боб.
— Защото в замяна сте искали нещо от нея.
Той изпъва показалец и прави въображаем изстрел.
— Какво сте искали?
— Това вече е втори въпрос.
— Да, но ти не отговори на първия.
— Защо питаш?
— Сега пък отговаряш на въпроса с въпрос. Добре. Предполагам, че щом е взимала наркотици, може пак да навлезе в същия коловоз, ако изобщо го е напускала. Стари навици, стари приятели. Доставчикът може да знае къде е. А ти може да го познаваш. Току-виж, съм налучкал следа.
— Няма да налучкаш.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото и ние я търсим. Дължи ни някои сведения. Не изпълни своята част от сделката. Проверихме старите й свърталища. Не е посещавала нито едно. Сигурни сме. Притиснахме хората там. Ако я бяха виждали, щяха да пропеят.
— Какво искате от нея? — питам аз.
— Чувал ли си за човек на име Естебан Онтаверос?
— Не.
— Известен също като Ел Чико, Хефе, Енфермо де Амор. Последното означава „болен от любов“.
— Тоя тип не страда от липса на самочувствие — казва Джак.
— Смята се, че е свързан с убийството на осемнайсет души в едно градче северно от Енсенада преди около година. Може да си чел във вестниците. Избили деца и жени. Едната била бременна. Извели всички на двора, накарали ги да легнат по очи и почнали да стрелят с автомати. Истинска екзекуция.
Боб взима плик от съседния стол, вади гланцова фотография девет на дванайсет и я слага пред мен. На нея висок мургав мъж с хлътнали бузи разговаря с друг над покрива на спряла кола. Другият е с гръб към обектива, но конската опашка, телосложението и бичите рамене поразително ми напомнят за Джак. Снимката е зърнеста, вероятно правена от разстояние и увеличена.
Поглеждам и свивам рамене. Поклащам глава.
— Не съм го виждал.
— Сделки с наркотици. Докарва ги от Чиапас. Търговец. Или ако искаш, наречи го доставчик.
— По-скоро би го нарекъл клиент — обажда се Джак.
— Не ставай груб. — Боб поглежда своя партньор, после пак се обръща към мен. — Мексиканците разправят, че Онтаверос имал самолети колкото за цяла авиокомпания. И девиз.
— Само че не е, „Хвъркай с радост в небесата“ — добавя Джак.
— Plata or plomo — казва Боб. Поглежда ме въпросително. — Схващаш ли?
Поклащам глава.
— Сребро или олово — превежда той. — Подкуп или куршум. Не приемеш ли пари от него, поръчай си погребение. Някога работеше като свръзка между южните доставчици — Гватемала, Колумбия, Коста Рика. Напоследък обаче все по-често идва на север и пуска корени в Щатите. Има връзки с картела Тиахуана. Те държат половината граница между САЩ и Мексико. Другата половина е на картела Хуарес. Разправят, че били десет пъти по-мощни от американската мафия в златната й епоха. Всяка година хвърлят за подкупи повече, отколкото харчи мексиканското правителство за цялата си полиция.
— Около два пъти повече — добавя Джак.
Казва го тъй, сякаш не е пропуснал да се облажи, но благоразумно запазвам тая мисъл за себе си.
— Пет години държахме този Онтаверос под наблюдение — продължава Боб. — Един от големите ни успехи беше Джесика Хейл. Тя живя с Онтаверос повече от година. Ходеше му на гости да обикалят лъскавите курорти — Акапулко, Канкун, Косамел. От време на време му правеше и услуги. Прехвърляше мексиканска стока през границата.
— Но според нас това не беше най-важно във връзката им — обажда се Джак.
— Ти май си стоял в спалнята да ги снимаш — казвам аз.
— При нас няма речено-казано — отсича той. — Искаш ли снимки, можем да ги направим.
— Бас държа, че можете.
— Джесика знаеше важни подробности за дейността му — казва Боб. — Тя е единственият свидетел, който може да докаже участието на Онтаверос в търговията на едро.
— Освен това знае къде са заровени труповете — допълва Джак. — Говоря буквално. Разприказва ли се, онези приятели ще го приберат на сянка за дълго, може би доживотно. — Той махва с ръка настрани, вероятно към Мексико. — А при нас в два-три щата биха му боднали една инжекция с нещо повече от неговата стока. Ето, това можеше да ни даде Джесика.