— Но не ви го е дала, нали?
— Не спази докрай условията на сделката — казва Боб. — Разказа това-онова, даде показания срещу няколко души — капка тук, капка там. Помогна ни да спипаме дребните риби. Арестувахме част от клиентите на Онтаверос, спънахме дейността му за кратко време. Но после Джесика се изпари и останахме с пръст в устата.
— Според хората, които сключиха сделката — казва Джак, — тя не е изпълнила задълженията си. Много им се иска да я докопат. А сега кажи какво общо имаш с тази история.
— Джесика не ме интересува особено. Търся детето й, осемгодишно момиченце. Съдът прехвърли родителските права на дядото и бабата.
— А ти работиш за тях?
Кимвам.
— Адвокат ли си? Или детектив?
— Ще ти кажа, ако ми кажеш за кого работите.
Джак само се усмихва, опитвайки се да прочете нещо в очите ми иззад черните очила.
— Родителите на Джесика знаят ли нещо? За приятелите, за сделките, къде може да бъде…
— Ако знаеха нещо, сега нямаше да съм тук.
— Знаели са за Золанда Суейд — казва Джак.
Поглеждам Мърфи. Човек с толкова много връзки трябва да ги подхранва, да пуска по нещо, иначе ще пресъхнат. Но той бързо вдига длани.
— Вече го знаеха.
— Поставихме Золанда под наблюдение преди около месец, веднага след изчезването на Джесика — казва Боб. — И тук възниква един въпрос: защо не ни каза за нея?
— Пазя тайните на клиента си — отговарям аз.
Боб взима вестник от съседния стол и го хвърля на масата пред мен. Над централните две колони се мъдри тлъсто заглавие:
— Можем да сметнем този източник за пресъхнал — казва Джак. — Значи смяташ, че Суейд е помогнала на Джесика и детето да изчезнат?
— Така предполагаме — потвърждавам аз. — А вас какво ви насочи към Суейд?
— Знаехме, че Джесика се е свързала с нея.
— Писма от затвора — пояснява Боб. — Там пощата се преглежда. Когато излезе, вече имаше уговорена среща със Суейд.
— И с кого още? — питам аз.
— Това вече са лични въпроси. — Той се усмихва, сякаш съм нарушил някакви неписани правила. — Нямаш ли представа къде е?
— Надявах се да узная от теб.
— Ако знаехме, щяхме да я приберем — казва Боб.
— Докато има какво да се прибира — добавя Джак.
— Какво намекваш?
— Не само ние я търсим.
— И Онтаверос ли?
Боб се запъва само за част от секундата.
— Би било разумно да си сътрудничим — казва той. — Поддържай връзка.
— Защо?
— Имаме общи интереси. Ти искаш детето. Ние искаме майката. На Онтаверос никак не му харесва Джесика да скита насам-натам с опасни тайни в главата.
— Макар че не го е издала? Ако говориш истината, тя е излежала две години, без да спомене името му.
— Онова си е за тогава — казва Джак. — Днес е друго. Тия хора страдат от хронично безпокойство. Професионално заболяване. Освен това имаме сведения, че преди да загази, тя е измъкнала доста пари. Вероятно с тях се издържа сега — пари, получени срещу наркотик, който пренесла през границата две-три седмици преди ареста. Онтаверос и неговите приятели си ги искат. Но най-много искат да я премахнат. А това, по моя преценка, може да причини сериозни неприятности на детето.
11
Тази сутрин сме се насочили към центъра, по-далеч от участъка в Импириъл Бийч. Правим го, за да избегнем журналистите, които разиграват обичайния цирк. Шумотевицата около убийството на Суейд се усилва застрашително.
Може и да е имала доста мътно минало, но след смъртта тя започва да се превръща в митична фигура. Вече я споменаха дори по телевизията — не кабелната, а националната. Описаха убийството като поредното изтънчено престъпление срещу жените.
Феминистките вдигат аларма по всички средства за масова информация. Наричат смъртта й „престъпление срещу женския род“ и се мъчат всячески да я вкарат в калъпа на мъжката ненавист.
Имам чувството, че напоследък всяко що-годе сериозно престъпление се превръща в национална трагедия. Станали сме едно голямо електронно село. Ако смъртта ти натрупа достатъчно черно-бели точили по милионите кабелни канали, имаш шанс да се включиш в лотарията за званието „престъпление на века“.
Предполага се, че смъртта на Суейд е дело на обезумял съпруг — някой вбесен бял мъж на средна възраст, чиято жена се укрива с помощта на нейната организация.
Но за наша беда ченгетата възнамеряват да опровергаят тази теория. Тази сутрин получих съобщението, от което се бои всеки адвокат: „Готов ли сте да ни доведете клиента си?“