През последните дни неведнъж ми е минавала мисълта, че експертите може да са открили моите отпечатъци в ателието на Суейд. Ако ме питат, имам отговор. Готов съм да им разкажа за сутрешния си разговор с нея. Не ми се ще да обяснявам за какво е ставало дума, защото това би им дало и мотив за убийството. Предпочитам да се укрия зад адвокатската тайна.
— Нямаме много време за приказки — казвам аз. — Трябва ми едно сведение. Чувал ли е някой от двама ви Джесика да споменава за човек на име Естебан Онтаверос?
Мери поглежда Джона. Виждам я в огледалото. Той прави озадачена физиономия и поклаща глава.
— Да не е някой от нейните приятели? — пита Джона.
— Може би.
— Не познавах нито един от мъжете, с които ходеше — казва той. — А Господ ми е свидетел, че не бяха малко.
— Едва ли би довела точно този човек на гости.
— Кой е той? — пита Мери.
— Не го мислете, в момента си имате други грижи. Сигурни ли сте, че името не ви е познато?
Двамата поклащат глави.
Докато наближаваме центъра, настроението в колата става все по-мрачно, сякаш седим в каруцата на палача и наближаваме гилотината. Хари завива по Фронт Стрийт и спира пред новия окръжен затвор. Изчаква ни да слезем, после отива да паркира колата.
Джона оглежда с въздишка вратата от стомана и дебело стъкло.
— Добре ли си? — питам аз.
Той изглежда съсухрен и смачкан, с увиснали рамене и клюмнала глава. Хладният вятър развява оредялата му коса.
— Добре съм — кимва Джона. После се привежда към мен и прошепва: — Прибери я у дома.
За момент допускам, че има предвид внучката си Аманда. После разбирам, че говори за Мери.
— Измъкни я от тази каша колкото се може по-бързо.
Кимвам.
— Съседката ще се погрижи за нея — добавя Джона.
— Не ми трябват ничии грижи — заявява Мери, която е чула последното. — Мога и сама да се справям.
— Знам, че можеш — казва Джона, после се обръща и отправя поглед към стоманената врата. Усещам в очите му ужас от неизвестното, скрито зад нея.
Аз тръгвам пръв. Отварям вратата и прекрачвам навътре като жив щит. Мери ме следва, Джона върви последен.
Когато извръщам глава, виждам, че Джона се колебае на прага. За момент се питам дали няма да припадне или да хукне навън. Връщам се и го хващам за лакътя, за да му дам смелост.
— Няма нищо — казва той. — Добре съм.
Фоайето е като в болница — безупречно чисто и обляно в ярки светлини. Едната стена е от бронирано стъкло, а зад нея питомците на шерифа подтичват насам-натам по своите затворнически задачи.
Ейвъри вече чака. Вижда ни през стъклото и охраната го пропуска през нещо като шлюз — малка кабинка с бръмчащи стоманени врати от двете страни. За да се отключи едната, другата трябва да бъде заключена.
Когато Ейвъри излиза пред нас, лицето му е сериозно.
— Мистър Мадриани.
Кимвам.
— Мистър Хейл, да влезем.
Ейвъри прави знак да го последвам с Мери. Хари е пристигнал и минаваме по двойки — Ейвъри и Джона, Мери и аз, само Хари си няма другарче. Когато идва неговият ред, задрънчава тревожен сигнал и вратите блокират.
— Какво имате в джобовете? — раздава се глас от високоговорителя.
Хари бръква дълбоко и вади връзка ключове и джобно ножче.
— Сложете ги на подноса — нарежда гласът.
От стената изниква стоманен поднос и Хари оставя вещите върху него. Подносът веднага изчезва. Хари отново опитва вратата и този път бива пропуснат.
Крачим по коридора под погледите на пазачи, седящи зад прозорци от бронирано стъкло. Ейвъри ни отвежда зад ъгъла в приемното отделение. Тук ни посреща едър, плешив мъж на средна възраст с шерифска униформа, ботуши и връзка ключове на колана. Той пристъпва към Джона.
— Наведете се напред, с ръце на стената.
Джона се озърта към мен. С нищо не мога да му помогна.
— След малко ще му прочета правата — казва Ейвъри.
Пазачът нагласява Джона в позата за претърсване. Кара го да се разкрачи и почва да рови из джобовете му. Всичко намерено пуска в плик.
— Това е лекарството му за кръвното — казва Мери. — Трябва да го взима редовно.
— Ще се погрижим да го получи — обещава Ейвъри.
Пазачът бутва Джона да се изправи и оковава ръцете му зад гърба с белезници.
— Необходимо ли е? — питам аз.
— Правилникът го налага — казва пазачът.
Когато си тръгнем, ще го претърсят на голо, вероятно из всички телесни отвори. После ще го бутнат под душа, независимо дали се нуждае от баня, или не, и ще му дадат затворнически гащеризон.
— Може ли да поговоря с него за момент, преди да го приберете?
Пазачът се озърта към Ейвъри. Той посочва една от килиите — бетонна стаичка със стоманена врата и малко прозорче.